Оценка в IMDB: 7.0
Оценка в Rotten Tomatoes: 62% (критика) vs. 79% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 5,5/7
За съжаление това ревю ми се отложи във времето и сега го пиша вечерта, когато навън е тъмно и имам чувството, че някой е зад гърба ми. Шегувам се, но все пак погледнах. Част втора на „То“ е филм, който очаквах с нетърпение. Първата и досега ме кара да потръпвам, харесвам и версията от 90-те и съм голям фен на Стивън Кинг. Очарована и тръпнеща изгледах филм в един слънчев следобед и за съжаление бях една от малкото излизащи от киносалона, на които й хареса.
Действието в „То: Част Втора“ се развива 27 години след първия филм. Познатата ни банда от загубеняци са пораснали – кой с кариера, кой със семейство, кой променен, кой помъдрял, но всеки приклещен от едно телефонно обаждане от родния Дери и заставен от невидима сила да се върне и да довърши започнатото. Дали така и става и дали нашите любими герои най-после изпращат Пениуайз оттам откъдето е дошъл – това са все въпроси, чийто отговор дава филма.
Добрата новина е, че екипът е същият. Режисьор е Анди Мушети, който ни даде киноизживяването през 2017 г. с част първа и всички потривахме с ръце от предстоящото удоволствие. Сценарист е Гари Доберман, който е много добър в това да ни кара да настръхваме с ленти като „Анабел“, „Монахинята“ и разбира се – първият „То“. Стивън Кинг също работи усърдно по сценария и дори има епизодична роля за свой кеф, а и за голяма радост на зрителите. Монтажистите са невероятни! Ретроспекциите, спомените и сцените с децата (които са заснети с дубльори и впоследствие обработени чрез CGI и аудио дублаж).
Всеки би си казал, че няма къде да сбъркат – уви има и както се казва камъчето, което подхлъзва каруцата са „големите очаквания“ и „още по-големите финансови възможности“ на втория филм. Много пари – малко разум. Вместо отново да заложат на най-страхотното в жанра – да оставят публиката сама да си изкара акъла – те са се отдали на компютри, звуци, преобразявания и тн., които малко пресолват кино манджата. Играта на цветове от първия „То“ също ми се губеше и ми липсваха така любимите акценти в червено, жълто и бяло. Ако трябва да бъда искрена някои ефекти ме караха леко да се прозявам, а нямаше нищо такова при първия филм.
Вторият елемент, който според мен изигра лоша шега на екипът е подборът на актьорския състав. Пенуайз както и в първата част се играе от Бил Скарсгард и повярвайте ми на моменти дори ми се струва по-добър от Тим Къри, който го изигра през 90-те. Бил има толкова налудничав поглед, че дори и без много грим може да ме накара да пищя от ужас. Подборът на възрастните актьори, които играят децата-герои за мен е 50/50. Джеймс Рансън (Греховен) като Еди, Бил Хейдър (Бари) като Ричи и Джей Райън (Красавицата и звяра, сериала) като Бен бяха правдоподобни и успяха да се превъплътят успешно в своите герои. Зле се справиха, за мое съжаление, Джеймс Маккавой (Последния крал на Шотландия) като Бил и Джесика Частейн (Принцесата на покера) като Бевърли, а това са двамата персонажи, върху които се гради основата. Особено голяма черна точка за Джесика, която беше дърво. Героинята на Бевърли е толкова готина, важна и интересна, че да бъде така претупана ми стана неприятно.
Това, че отбелязвам минусите, не означава, че „То: Част Втора“ не е добър филм. Даже напротив, стига да не се подхожда към него с прекалено големи очаквания и да се затворят очите за някои пропуски в изпълнението. Има моменти на хумор и на истински ужас, има красиво заснети и страховити сцени, има и силно емоционални мигове. За пореден път се възхитих на гения на Кинг. Първата част е като ураган, злото съществува и не е само плод на детското въображение, в нея 6 деца трябваше да се изправят срещу демоните си и да ги надвият. Втората част – уж вече си пораснал и си изградил някакъв живот и кариера и би трябвало да си оставил страховете зад гърба си – оказва се, че те още са там и само чакат, за да излязат наяве. Пениуайз е като детонатора на всички събития от миналото и настоящето. Кинг е уловил промяната у героите си, която не е само на физическо ниво, обработил я е и ни я поднася на тепсия – има я силата на приятелството, която остава неподправена дори след десетилетия, има я любовта в различните й проявления, има я вината, която понякога е по-страшна и от най-ужасния кошмар и която човек носи със себе си понякога до края на живота си. Великолепна история, която си заслужава както четенето, така и гледането.
„То: Част Втора“ е много добро продължение, макар и не на нивото на първия филм. Историята е завършена майсторски, има страхотни сцени и моменти, които биха зарадвали и най-претенциозните зрители. За мен е страхотно кино изживяване и се радвам, че така успях да му се насладя. Поредна проверка и зад гърба ми отново всичко е спокойно. Бележка към себе си – като надуваш балони за рождения ден на детето си после не ги оставяй вечер да се реят из спалнята. Особено ако са… червени!
cinemasistars.com 