ABC Actors – Джак Никълсън / Jack Nicholson
Оценка в IMDB: 8.4
Оценка в Rotten Tomatoes: 85% (критика) vs. 93% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 7/7
О, Джак! Този лукав поглед, страхотна игра и невероятно присъствие! Дали поглежда закачливо над очила, носи козина, облечен е в костюм или изглежда като общ работник с тежка съдба, Джак Никълсън винаги е на ниво и дава всичко от себе си. Той е пунктуалния и странен Мелвил в „Колкото толкова“, Едуард и неговия списък в „Ритни камбаната с финес“, Жокера в Батман, магнетичния Хари в „Невъзможно твой“ и разбира се Макмърфи, който се противопоставя на сестра Рачид в „Полет над кукувиче гнездо“. Разбира се, като всеки актьор има и своите спадове като участието му в „Марсиански атаки“, „Мъжки неприятности“ и „Психаротерапия“, поне според мен. Въпреки това като се тегли чертата, първо повече са хубавите и стойностни роли и второ – дори в боксофис провали или посредствени сюжети, Джак си е Джак и винаги е на висота!
Обичам киното от малка и като споделя кой е първия ми филм от предизвикателството някои ще си кажат – какъв киноман съм! Но съм длъжна да съм искрена, а и проекта е именно за това – да запълня дупките. Затова по-добре късно отколкото никога. Мили, Джак, съжалявам, че чак сега, тридесет и девет години след излизането му успях да гледам една от твоите най-разпознаваеми роли – тази на Джак от „Сиянието“.
Филмът е екранизация по едноименния роман на Стивън Кинг. Джак Торънс (Джак Никълсън), „бивш“ алкохолик и глава на семейство е нает като зимен пазач в планинския хотел „Овърлук хотел“. Пет месеца това красиво кътче е откъснато от цивилизацията и Джак заедно със съпругата си Уенди (Шели Дювал, „Три жени“) и синът си Дани (Дани Лилойд) ще са единствените обитатели или поне така си мислят. Всичко това се подправя с факта, че малкото момче има специална дарба и видения. Така в продължение на повече от два часа, зрителите са под напрежение благодарение на ужасно напрегната музика, сцените-картини на ужаса и запомняща се актьорска игра.
Веднъж Кубрик казва на свой приятел, че иска да направи „най-страшният филм на ужасите в историята, в който да има епизоди, които ще са въплъщение на най-ужасните кошмари на публиката“. Така и става, „Сиянието“ остава емблематична следа в кино историята със своята образност и кадри, които почти всеки е виждал, а в днешно време са направени и на гифчета и мемета. Самият Стивън Кинг не харесва адаптацията по книгата си, но смята филмът като такъв за един от личните си фаворити в жанра „ужаси“ и не смята Джак за най-подходящият за ролята, не защото не е добър, а поради факта, че е направил много по-силен образ в „Полет над кукувиче гнездо“, а зрителите го запомнят основно като откачилия баща в планината. Цялостната работа по лентата е един мини конфликт между Кубрик и Кинг. Единият иска да направи филма по своите виждания, а другият иска да види една прекрасна адаптация, която да предава посланията на книгата му.
Кубрик се обгражда от роднини в екипа си – съпругата му работи по музиката, зет му е съ-продуцент, а дъщеря му прави документален филм за работата по проекта. Работата му с Джак върви по мед и масло, докато с Шели Дювал има много напрежение. Самата актриса по-късно признава, че това е една от най-тежките й роли и че режисьорът постоянно я е притискал до ръба на силите й. Една от сцените между нея и Джак е снимана над 120 пъти и влиза в рекордите Гинес. Самият Джак също е рекордьор и то заради своята импровизация, при снимането на разбиването на вратата на банята с брадва. Репликата му „Ето го Джони!“ влиза в топ сто на най-емблематичните в кино историята, а всъщност е препратка на актьора към „Вечерното шоу с Джони Карсън“. Никълсън има и още един принос, тъй като е негова идеята за напрегнатата сцена между главният му герой и съпругата му, когато героят на Джак пише романа си, като вдъхновението му е почерпено от проблемите в личния му живот. Малкият Дани е едва на 5 години, когато започват работата по филма и за да не се страхува излишно и да не причинят травма на детето, Кубрик го убеждава, че това е драматичен филм. Чак когато навършва 16 години актьорът Дани Лилойд гледа лентата и е учуден, че всъщност е филм на ужасите.
Чела съм романа на Кинг и да като повечето екранизации по книга не следва стриктно текста и има моменти, които се губят във филма. Като че ли злото беше повече предадено чрез героя на Джак, отколкото с факта, че то самото съществува като такова и мястото има огромно значение за това. Адаптацията на „Сиянието“ е много хубава, а филмът е прекрасна комбинация от шокиращи сцени, съспенс и ужасно напрежение.
Към края на снимките има огромен пожар на снимачната площадка и като в романа много от нещата, свързани с хотела изгарят. Дали това е намесата на съдбата или на други сили, не се знае, но явно Кубрик е разбунил духовете. Комбинацията между този интересен режисьор, геният на Кинг и невероятното превъплъщение на Джак го прави изключително интересен. Също така стигнах до заключението, че не искам да оставам насаме с Джак в хотел.
Продължавам нататък в своето пътешествие из филмографията на г-н Никълсън и нямам търпение да си пусна следващия филм.