Where’d You Go, Bernadette (2019)/ Къде изчезна, Бернадет?

Оценка в IMDB: 6.6

Оценка в Rotten Tomatoes: 48% (критика) vs. 74% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

екранизация

Не планирах да гледам този филм по време на фестивала „Синелибри“, но както често се оказва спонтанните решения и изненади се оказват най-добри. Моята се яви под формата на изритване от вкъщи и семейна дамска вечер в кино Люмиер. Заглушената светлина и подмятанията преди прожекцията вдигнаха настроението ми, оставаше Бернадет да сложи черешката на това приятно излизане и тя го направи по един деликатен и ненатрапчив начин.

Коя е Бернадет? Тя е творец, архитект, съпруга, майка, агорафоб, мизантроп, леко жлъчна, леко мрачна и в най-общи линии чешит. Един ден нейната единствена и обична дъщеря Бий (Ема Нелсън) напомня на родителите си, че са й обещали да сбъднат каквото поиска ако има отличен успех, а нейното желание е леко нестандартно – семейно пътешествие до Антарктида. Баща й (Били Кръдъп, „Почти известни“) приема това някак помежду другото, защото е затънал в работа, докато за Бернадет (Кейт Бланшет, „Елизабет“) пътешествието е равносилно на ада. Копчето е натиснато и оттук нататък събитията като че ли потичат от само себе си и в един момент героите си задават въпроса – „Къде изчезна, Бернадет?“.

Режисьор и сценарист на филма е Ричард Линклейтър, който стои зад една моя много любима трилогия: „Преди изгрева“, „Преди залеза“ и „Преди полунощ“ и неговото деликатно докосване на човешката душа си проличава и при Бернадет. Той подхожда с любов и разбиране към героинята и успява да го предаде и на зрителите. С навлизането в личното й пространство се открива логика в ирационалните й действия и обяснение на нейните чувства и поведение.

Не знам кой друг би успял да изиграе така добре Бернадет като Кейт Бланшет. Тя има целия пакет – грация, мистерия, интелигентност, красота, чувственост, нежност, ранимост и скрита сила. С най-непринудени движения и реплики караше публиката да избухва в смях от време на време. Имам един особено любим момент с буркан с цветни хапчета. Не за първи път си партнира и с Били Кръдъп, като предишното им сценично дуо беше преди 18 години и в доста по-напрегнати взаимоотношения в „Шарлот Грей“. Тук те са двойка – малко отдръпнали се един от друг. Много е приятна играта на Ема Нелсън като Бий и дано я гледаме в бъдещи продукции.

Не знам защо книгата има ужасно ниска оценка в Goodreads, не съм я чела. Затова не знам доколко е добра самата адаптация. Филмът сам по себе си е много приятен. След финалните надписи оставя добра вибрация. Самото действие по обърканост и дори сцени на абсурда напомня на роман на Юнасон или Бакман. Доколко това е по вкуса на всеки е друг въпрос.

Историята ме грабна, някои нейни части дори са ми познати. Актьорската игра е страхотна и е концентрирана върху един човек – Бернадет. Кейт омагьосва публиката за пореден път. Беше приятно преживяване, както всеки път, когато човек гледа хубав филм. Няма прекален драматизъм, нито сериозност, не е и комедия или пародия, това е филм за живота на един човек, когато го е страх да го живее и да бъде себе си. Когато заровиш същността си под пластове и оправдания изисква време и усилия да се изкопаеш наново. Затова – Давай, Бернадет! Ти можеш, а и всеки може, стига да пожелае.

Още в самото начало на филма една от репликите ме провокира. В прав текст се казваше, че е в природата на човек да не е доволен от това, което има. Това е част от инстинктите му за съхранение, помогнали му да оцелее през вековете. Може би наистина е така. Може би реално осъзнаваш какво имаш, когато може да го изгубиш или ти се изплъзне от ръцете. Каквато и да е истината, едно е сигурно – търсенето на Бернадет беше прекрасно приключение.

Вижте още:

Carol (2015) / Каръл

Manifesto (2015) / Манифесто

Before Midnight (2013) / Преди полунощ