ABC Actors – Гари Олдман / Gary Oldman
Оценка в IMDB: 7.1
Оценка в Rotten Tomatoes: 83% (критика) vs. 65% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 5/7
Стигайки до буквата „О“ в проекта нямах особени колебания кого да избера и съвсем естествено се спрях на Гари Олдман. Прекрасен актьор, който обикновено или играе злодеи, или абсолютно праволинейни и добри персонажи. Харесвам неговите роли в „Дракула“, „Хари Потър“, поредицата „Батман“, „Леон“, „Петият елемент“ и др. Не съм голям почитател на „Безсмъртна любима“, „Книгата на Илай“ и „Алената буква“, но изпълненията на Олдман в тях са много добри.
Ако трябва да съм напълно искрена преди няколко години се опитах да гледам „Дама, поп, асо, шпионин“, но не успях. Не знам дали издържах 15-тина минути и реших да го изключа и да не си губя времето. Все пак нещо ме човъркаше и сега реших да му дам втори шанс. След като го изгледах докрай дори мога да си призная – сбърках първия път, филмът е добър.
Типично за жанра, „Дама, поп, асо, шпионин“ не започва с особено предисловие или въведение. Зрителят от самото начало е пуснат в света на шпионажа, където малко се говори много се действа и не винаги всичко е на особено високи скорости. Контрол (Джон Хърт, „1984“) е началник в британското разузнаване и има съмнения, че сред висшия ешелон от шпиони има руска къртица. Това е периода на Студената война и е съвсем естествено враг номер 1 да е Русия. За да разкрие самоличността му той изпраща един от агентите си в Будапеща – Джим (Марк Стронг, „Рокенрола“), който трябва да получи нови сведения от информатор. Мисията е неуспешна, Контрол е уволнен, но продължават нови и нови съмнения да изскачат за въпросния предател. За да бъде разкрита цялата схема, министърът решава да действа по заобиколен път, поверявайки вътрешното разследване на Смайли (Гари Олдман), опитен агент, който е бил близък с Контрол и е уволнен заедно с него. Започва игра на котка и мишка, в която постепенно кълбото прежда се разплита.
Филмът е екранизация по едноименния роман на Джон льо Каре, който е служил в MI6 в Германия и има реален поглед върху света на шпионажа. Това си личи във всеки един от детайлите. Льо Каре въвежда зрителите в един свят, където има агенти и „детегледачки“, които всъщност са техните бодигардове, където „братовчедите“ са американците, а „майките“ – секретарките и всичко това циркулира около Кеймбридж Съркъс, където е щаба на чуждестранното разузнаване. Действието е обгърнато от мистика, постоянно напрежение, недомлъвки, силуети без лица и въобще всичко, което бихте се сетили, че може и трябва да присъства в един добър шпионски трилър.
Човекът, който успява да предаде тези пластове и упътва зрителите в лабиринта от шпионски игри е режисьора – Томас Алфредсон, който да си призная не харесвам особено. Даже мисля, че други негови екранизации като „Снежния човек“ на Несбьо са пълен провал. При „Дама, поп, асо, шпионин“ Алфредсон ме изненада приятно. Някои сцени и акценти даже ми направиха особено впечатление като безмълвното разбиране между някои от героите, капките пот, които се стичат от челото на един наемен убиец, притеснен от предстоящата стрелба и др. Действието почти през цялото време се развива привечер, през нощта или в затворени помещения. Въпреки това не мога да кажа, че филмът е дразнещо тъмен или че не се виждат ясно някои аспекти – точно обратното.
Гари Олдман като Смайли има тежката задача да влезе не само в обувките на един интересен персонаж, но и на сър Алек Гинес, който се превъплъщава в същия образ в сериала от 70-те години. Смайли изглежда като отписано ченге, което всеки мачка, но в действителност героят крие вътрешна сила и интелект, които донякъде са подценени от враговете. Олдман е тих, студен, спокоен и брилянтен. През цялото време си мислиш, че този, приличащ на счетоводител човек не може да прозре нищо и хоп – оставаш изненадан. Силни роли правят също така Марк Стронг, Колин Фърт („Речта на краля“), Бенедикт Къмбърбач („Игра на кодове“) и Том Харди („Венъм“).
Като стил, „Дама, поп, асо, шпионин“ се приближава към шпионските класики като „Манджурският кандидат“ и „Разговорът“ на Копола. Не мога да му дам неоправдани суперлативи като „блестящ“ или „спиращ дъха“. Филмът е добър и интересен, напрежението се поддържа до самия край. Развоят на събитията не е непредвидим, но тук по-интересен и пътят, по който се стига до развръзката. Актьорската игра е истинска наслада за гледане. Нямам търпение да продължа нататък с филмографията на г-н Олдман!
cinemasistars.com 