ABC Actors – Гари Олдман / Gary Oldman
Оценка в IMDB: 7.2
Оценка в Rotten Tomatoes: 84% (критика) vs. 83% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 4/7
Реших при своето просвещаване с филмографията на Гари Олдман по повод проекта да направя един лек завой към 90-те. Музиката – леко еднотипна, леко-натрапчива, цветовете – тъмни, като от запис от касетка, актьорите – страхотни и играещи все едно себе си. След като го гледах в ролята на „добрия“ беше време да надзърна към по-тъмната му страна, от времето преди „Дракула“, затова си избрах „Опрощаване“.
Действието на филма се развива в Ню Йорк, където „Кухнята“ се държи от банда ирландци, начело с Франк Фланъри (Ед Харис, „Враг пред портата“), който е хладнокръвен, здравомислещ и безкомпромисен мафиот. Сред момчетата му е и собствения му брат – Джак (Гари Олдман) – неуравновесен, обичащ чашката и на моменти напълно откачен тип. Един ден след дълго отсъствие в квартала се завръща – Тери Нунан (Шон Пен, „Милк“), който търси своя най-добър приятел от детството – Джак и чрез него се присъединява към бандата на Франк. При завръщането си Тери отново се среща и с Кейтлин (Робин Райт, „Белия олеандър“), с която някога са имали връзка. Тя е сестра на Джак и Франк и ненавижда техния мръсен бизнес. Това, което никой от Фланъри не знае е, че Тери всъщност е ченге от Бостън, под прикритие в родния си град. Сред свят на насилие, алкохол и тъмни сделки, героят на Шон Пен трябва да намери начин да остане верен не само на себе си, но и на тези, които обича.
Ако не сте попадали на този филм, въпреки страхотния актьорски състав, това не е случайно, тъй като излиза по същото време като „Добри момчета“, който го засенчва по не малко параметри. „Опрощаване“ не е нито лош, нито невероятен филм, с възможно най-простата дума – „става“. Има си от всичко, което феновете като мен на крими-гангстерския жанр харесват – красиви жени, готини мъже, насилие, тежкарлък, банди, приятелства и разбира се – сцени с масирана стрелба. Това, което му липсва е наистина разтърсваща или интересна история. Сюжетът просто куца – нито блести с нещо особено, нито има съществени обрати.
Режисьор на лентата е Фил Жоану, който може да е по-добре познат на музикалните фенове, защото негово дело са не малко филми посветени на U2 (в саунтрака, разбира се, има парче на любимата му банда). Като цяло работата му в игралното кино е оскъдна и тази негова липса на опит се забелязва в „Опрощаване“. Той залага на изпитани рецепти при заснемането като: продължително взиране в часовника, секс сцени на оскъдна светлина, разстрели, осветени от фаровете. Сценарист е Денис Макентайър, за който това е първи и последен филм, тъй като умира в същата година, когато „Опрощаване“ излиза на голям екран.
Гари Олдман е като отвързан. Лудее, смее се, пие, грубее, все едно е напълно откачил. Сигурно режисьорът му е дал и определена свобода на действие. Шон Пен си е както обикновено по-сдържан и леко меланхоличен. Робин Райт е красива, но изпълнението й е слабо. Това не е нейната роля и тя е доста неправдоподобна. Ед Харис е прекрасен и неговото изпълнение, както това на Олдман, ми направиха най-силно впечатление.
Въпреки резервите си към „Опрощаване“, не съжалявам, че го гледах. Макар някои критици да го поставят в редиците на крими класиките, за мен не е от ранга на ленти като „Чайнатаун“. Разпуснах добре, нямаше излишно натоварване, актьорите са чудесни и успях да задоволя гангстерския си апетит. Нямам търпение за следващото заглавие – напред към номер 3!
cinemasistars.com 