ABC Actors – Гари Олдман / Gary Oldman
Оценка в IMDB: 7.4
Оценка в Rotten Tomatoes: 85% (критика) vs. 82% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 7/7
За десерт и номер три на Гари Олдман по проекта си оставих ролята, която му донесе Оскар, а именно – превъплъщението му в Уинстън Чърчил в „Най-мрачният час“. Въпреки че обичам исторически филми, досега не го гледах, защото се притеснявах да не е леко отегчителен, а и самият Гари не ми пасваше за персонажа. Радвам се, когато един филм ме изненада така приятно и опровергае очакванията ми. „Най-мрачният час“ се оказа филмово удоволствие в рамките на два часа, което не само беше интересно и завладяващо, но и красиво заснето.
Действието на филма се развива през май 1940 г. Хитлер е задействал „светкавичната война“, танковете му минават плавно през границите на Европа и една след друга страните капитулират. Виждайки какво се случва на Стария континент, Парламентът във Великобритания е разтърсван от бурни емоции. Лейбъристите искат оставката на премиера Чембърлейн (Роналд Пийкъп, „Най-екзотичният хотел „Мариголд“), който със своята пасивност и лоша преценка е довел до това положение външната политика на Острова. Сред редиците на Консерваторите, политиците искат да издигнат за негов заместник – лорд Халифакс (Стивън Дилейн, „Игра на тронове“), но опозицията може да приеме само едно име и това е Уинстън Чърчъл (Гари Олдман). Недолюбван от мнозина, включително от Негово Величество, заради особения му характер и едно паметно фиаско в Галиполи. В този тъмен, несигурен и отчайващ момент от британската история, когато нейната армия е скупчена на бреговете при Дюнкерк, въпросът е дали Чърчил ще се окаже тайното оръжие на Острова?
Режисьор на „Най-мрачният час“ е Джо Райт, който е един от любимите ми творци. Нарочно използвам тази силна дума, защото това, което отличава неговата техника и филми е красотата при заснемането. Похватите му наподобяват тези на Анг Лий („Разум и чувства“, „Тигър и дракон“) или поне аз намирам допирни точки между двамата. Джо Райт създава картини и разкази като си играе с фини детайли. Дали ще е опразването на балната зала по време на танца на Елизабет Бенет и Мистър Дарси в „Гордост и предразсъдъци“, или приглушената светлина в една библиотека, която разкрива дама облечена в ослепителна зелена рокля като в „Изкупление“, или ще е погледът към самолета на Чърчил през ръцете на едно дете, това са само част от примерите за неговите прекрасни умения. С „Най-мрачният час“ той не изневерява на стила си. Сцените преминават през очите ми, докато пиша това ревю – босите крака на Гари Олдман, които ситнят, белите кърпички, които падат отвсякъде, погледът на един човек, осъзнал, че е загубен и още много други, изпълнени с емоции моменти.
Сценарист на лентата е Антъни Макартън, който е известен с работата си върху „Теория на всичко“ и „Бохемска рапсодия“. Работата му е чудесна, защото е успял да съчетае ужасно тежки мигове и решения с едно тънко чувство за хумор, което се появява, за да поразведри напрегнатата атмосфера. Тъй като това не е документален филм, а игрален, не следва да се следи за конкретни неточности. Има известна романтика в образа на Чърчил, както и в този на английския крал. Решението на Великобритания да се включи във войната също е представено по-идеализирано като решение на народа, до който Уинстън се допитва по нестандартен начин. Въпреки тези леки криволичения факт е, че историята е интригуваща, има прекрасни диалози и речи, а хуморът е типично английски.
„Най-мрачният час“ е успял да извика най-доброто от Гари Олдман. Той не за първи път играе реална историческа личност. Известни са неговите превъплъщения като Сид Вишъс, бас китариста на рок групата „Секс Пистълс“, Бетовен в „Безсмъртна любима“ и в американския атентатор Лий Харви Осуалд в „Джей Еф Кей“. Чърчил обаче, поне за мен, е най-силната му роля като реална историческа фигура. Той сякаш е претърпял метаморфоза – прегърбената походка, нервните тикове, движението на пръстите, плюнченето на устата, пушенето на пурата, държането на яката на сакото по време на речи, Олдман е напълно реален Чърчил. Гримът е страхотен и допринася за възприемането на образа, но без детайлите и прекрасната игра, той нямаше да е достатъчен. Великолепно е, че съумява да предаде дълбочината на речите на Уинстън и сякаш да им вдъхне нов живот.
Макар целият филм да се крепи на раменете и чашката на Уинстън, останалият актьорски състав е не по-малко впечатляващ. Освен споменатите по-горе Пийкъп и Дилейн, Кристин Скот Томас („Четири сватби и едно погребение“) е вярната половинка, Лили Джеймс („Mamma Mia! Отново заедно“ ) е изпълнителната машинописка, Бен Менделсон („Rogue One: История от Междузвездни войни“) е кралят, Самюел Уест (Имението „Хауърдс Енд“) е сър Антъни Идън, въобще едно истинско съзвездие от актьори.
Не на последно място бих отбелязала музиката, създадена от Дарио Марианели, композиторът, който винаги работи с режисьора Джо Райт. През 2008 г. той получи Оскар за работата си върху „Изкупление“, бих казала, че за „Най-мрачният час“ той заслужаваше поне номинация, каквато не получи. Нотите се леят, понякога спокойни, в други моменти напрегнати, а основната мелодия е просто чудесна.
Филмът е истинско удоволствие за сетивата! „Най-мрачният час“ може да се хареса както на историци, така и на запалени любители на миналото и военната история. Ако очаквате битки и стълкновение, филмът няма да ги задоволи. Той е поглед върху политическата ситуация във Великобритания през май 1940 г. и грабва именно с игрите на хората, които са решавали съдбата на Острова.
За съжаление с него слагам край на своето филмово пътешествие по проекта из кариерата на Гари Олдман. Време е за буквата „P“ и макар да имам някои колебания на кого да се спра, знам едно със сигурност – очакват ме нови филмови приключения.
cinemasistars.com 