Glengarry Glen Ross (1992) / Гленгъри Глен Рос


ABC Actors – Ал Пачино / Al Pacino

Оценка в IMDB: 7.8

Оценка в Rotten Tomatoes: 95% (критика) vs. 88% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 5/7

По едноименната пиеса на Дейвид Мамет

Няма да забравя Коледата на 2001 г., когато през трите празнични дни изгледах трите части на “Кръстникът” по идея на родителите ми. Макар и да нямаше нищо общо с коледния дух, за моето киноманско сърце това беше перфектният празник. Освен от интригуващия сюжет, незабравимата музика и запомнящите си сцени, моето 15-годишно аз беше силно впечатлено от Майкъл, синът, който по неволя става мафиот и в чийто персонаж блестящо се превъплъщава Ал Пачино. Той не е само Майкъл, през годините го гледах като Джони, Франк, Тони и под много други имена. Винаги ме е впечатлявал с присъствието си на екран, начинът, по който привлича зрителя. Ако трябва да посоча топ 5 на филмите, които съм гледала с него, то това ще бъдат: „Кръстникът I“ (другите части също са много добри, но тази е страхотна); „Усещане за жена“ ; „Франки и Джони“, „Вътрешен човек“ и „Жега“.

За първи филм в проекта ми се спрях на “Гленгъри Глен Рос”, който е от 1992 г. и по това време Ал Пачино е вече утвърдена кино звезда.

Това е екранизация по едноименната пиеса на Дейвид Мамет, удостоена с наградата Пулицър. Действието във филма се развива в рамките на 24 часа от напрегнатия работен процес на една брокерска фирма, чийто екип включва: Джон (Кевин Спейси, „Предай нататък“), който е шефа на колектива; Шели (Джак Лемън, „Апартаментът“), залязлата звезда сред брокерите, който от дълго време не е правил голяма сделка; вечно мънкащия под носа си Джордж (Алън Аркин, „Мис слънчице“); нахакания Дейв (Ед Харис, „Враг пред портата“), който се чувства вечно недооценен и блестящия в договарянето Рики Рома (Ал Пачино), който е на челно място по успех в работата. Балансът в този малък екип е разклатен от идването на мотивационния експерт Блейк (Алек Болдуин), който им съобщава, че само двамата най-добри ще запазят работата си.

Режисьор на драмата е Джеймс Фоли, познат на зрителите с работата си в сериала „Къща от карти“ и с филми като „Камерата“ по Джон Гришъм и продълженията на „50 нюанса сиво“ от Е.Л. Джеймс. Когато получава сценария на „Гленгъри Глен Рос“, той с право отбелязва, че тъй като е доста статична пиеса ще има нуждата от страхотен актьорски състав, за да може сценария да изпъкне. Така и става, Ал Пачино е силно заинтригуван да играе в пиеса по Мамет и дори намалява хонорара си от 6 на 1.5 млн. долара. Въпреки актьорския състав и интересния сюжет, филмът не успява да възвърне вложените средства, но като цяло е добре приет както от критиката, така и от публиката. Ал Пачино получава номинация за поддържаща мъжка роля, както на церемонията по връчване на наградите „Златен глобус“, така и на „Оскарите“.

“Гленгъри Глен Рос”, не ме грабна от самото начало, а по-скоро поетапно оценявах достойнствата му. Сценарият е интересен, но е накъсан от тавтология от брокерски термини и от изключително цветист език, който от устата на мои идоли като Лемън, ми е трудно да приема. Музиката също беше голям минус поне за мен, защото не създаваше никаква атмосфера. Това, което ми направи впечатление е, че филмът е изцяло мъжки. Бързам да уточня, че тази моя констатация е буквална. Няма жени, дори на заден план, дори в разговори по телефона, единствената, която се появява на екран и има реплика е гардеробиерката в любимото заведение на брокерите, която подава палтото на Джак Лемън. Това е доста интересен начин на представяне на сюжета и още по-ярко показва сблъсъка на мъжкото его, амбиции, желания, опит и виждания в един работен екип. Вероятно това е и целта на Мамет – да извади на показ тези черти от мъжкия характер и да ги противопостави в една напрегната ситуация.

Актьорският състав на “Гленгъри Глен Рос” е повече от страхотен и той всъщност прави филмът наистина добър. Ал Пачино като Рома е реалистичен амбициозен брокер, усъвършенствал тънкостите на занаята, но изпитващ уважение към умелите си по-възрастни колеги. Лемън, който е бил „Машината“ в офиса има нелеката задача да се превъплъти в комплициран персонаж. Промените, през които преминава героят му с голяма скорост са интересни и изиграни прекрасно: униние, възторг, падение, арогантност, донякъде примирение са част от емоциите, които Шели вади на показ. Кевин Спейси е страхотен и отвратителен едновременно като Джон – типичния бюрократ, който няма уменията на екипа си, разяждан е от завист и е насъбрал омраза, защото е взиман на подбив от останалите. Най-трудно за проекта е привлечен Алек Болдуин, чийто герой е специално създаден от Мамет за филма и не присъства в оригиналната пиеса. След като изчита сценария и монолога на Блейк, който става неслучайно една от най-запомнящите се сцени от „Гленгъри Глен Рос“, Болдуин дава своето съгласие за участие. Този монолог е в началото на филма и е повече от чудесен – обиден, закачлив, грубиянски, точен и съдържащ две метални топки.

“Гленгъри Глен Рос” не е от филмите, които биха се гледали лесно след тежък работен ден, а е от тези, които изискват определено разположение на духа. Погледът върху типажите колеги в един екип е доста точен. Сюжетът не е толкова добър като този на пиесата „Шведска защита“ от Жорди Галсеран, но е интересен посвоему. Диамантът в “Гленгъри Глен Рос” са актьорите, които в морето от напрегнат ритъм, груб език и дълги монолози се справят прекрасно.

Вижте още:

Shoot the Moon (1982) / Застреляй луната

The Fisher King (1991) / Кралят на рибарите

Blue Jasmine (2013)/ Син Жасмин