ABC Actors – Ал Пачино / Al Pacino
Оценка в IMDB: 8.3
Оценка в Rotten Tomatoes: 81% (критика) vs. 94% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 6/7
След като изгледах „Белязаният“ исках да изсипя на холната масичка 1 пакет пудра захар, да взема парите от „Монополи“ и да ги наредя пред мен и да смъркам линийки пред учудения поглед на котката си, бих казала детето, но знае ли човек дали норвежките агенти не четат това ревю. Шегата настрана, след като съм гледала много мемета, закачки, кадри и не знам още какво на „Белязания“ дойде време и аз да стана една от фенките на Тони Монтана. След като изгледах този „R“ филм, изпълнен с насилие, наркотици и никакъв рокендрол, мога само да кажа – беше страхотно! Препоръчвам с две ръце, защото има три важни компонента:
луд главен герой, изпълнен от блестящ актьор;
сюжет типичен за гангстерските филми с всички подправки на жанра – от самотния герой до масовите стрелби;
сцени и цитати, които наистина се запечатват в кино спомените на зрителите, като „Кажи здрасти на малкия ми приятел!“
„Белязаният“ от 1983 г. е римейк на едноименния филм от 1932 г., но действието е пренесено в началото на 80-те години и е отнета мелодраматичната нотка на старата лента. Идеята сюжетът да се претвори отново на голям екран хрумва на самия Ал Пачино, след като се вдъхновява, изглеждайки оригинала. Сценарист на филма е Оливър Стоун („Взвод“), който признава, че го пише докато самият той се бори със своята зависимост от кокаин. Наред с репликите, изпъстрени със солидно количество псувни (над 100 пъти казват „по дяволите“), картечниците, дамите в провокативни рокли и планините от дрога, се разкрива интересната история за възхода и падението на наркодилъра Тони Монтана Резултатът е три номинации Златен глобус и двойна възвращаемост на инвестициите от близо 25 млн. долара.
Историята започва с пристигането на кубинския бежанец Тони Монтана (Ал Пачино) в Америка, където той е изпратен в лагер във Флорида заедно с най-добрия си приятел – Мани (Стивън Бауер, „Трафик“) и още неколцина другари. Всички те получават зелени карти след като свършват една мръсна работа за наркобоса Франк Лопес (Робърт Лоджия, „Голям“), а именно – да очистят един от генералите на Кастро. Вече на свобода те започват да работят за г-н Лопес като първата им поръчка е свързана с колумбийски дилъри. След известно напрежение и сцени на насилие, Монтана успява да си издейства лична среща с Франк, впечатлява го и става дясната му ръка. Тони обаче мечтае за повече – да е най-главният, да има момичето на шефа – пленителната Елвира (Мишел Пфайфър, „Опасен ум“) и „Светът да е негов“.
„Белязаният“ се нарежда сред комерсиалните ленти на Браян де Палма, наред с известните му заглавия като „Недосегаемите“ и „Пътят на Карлито“. Типично за него и в този филм той залага на снимането от нестандартна позиция, т.нар „холандски ъгъл“ и на дългите кадри, които заснема без прекъсване. Харесаха ми подбора на цветове, с преобладаващо бяло, черно и червено. Имаше напрегнати моменти, когато режисьорът измества камерата от главното действие и показва както се случва на заден фон, както при сцената с електрическата резачка. Когато излиза на голям екран наред с насилието, употребата на наркотици и нецензурирания език се е твърдяло, че филмът съдържа доста порнография. От съвременна гледна точка това въобще не е така – няма нито една секс сцена, има известна голота, но нищо особено.
Актьорският състав на „Белязаният“ е смело поведен от г-н Пачино, който е толкова реалистичен в ролята си, все едно наистина е голям наркобос и това е неговия живот. Луд, първичен, неконтролируем, но подплатен с известна принципност, г-н Монтана не е човек, когото бихте искали да ядосате. Единственото, което понякога ми се губеше е прословутият белег на „Белязаният“, който макар да е на лицето на Ал не се забелязва особено. Във филма има три героини: майката на Тони, малката му сестричка и изкусителната Елвира, която е изиграна страхотно от Мишел Пфайфър. Всъщност това е първата роля на актрисата в игрален филм и против нейното наемане са били както Ал Пачино, така и режисьорът – Браян де Палма. За Елвира са били спрягани дами като Глен Клоуз, Джина Дейвис и Шарън Стоун, но продуцентът Брегман настоява персонажът да се изиграе от 25-годишната Мишел. Бауер, който изиграва Мани е едно към едно с типичен латино любовник и верен другар.
„Белязаният“ остави своя отпечатък в кино съзнанието ми. И друго да не беше, финалните 15 минути са трепач, в буквалния смисъл на думата. Пачино е луд за връзване и това така добре му отива. Филмът ми хареса повече от „Добри момчета“, но не чак толкова като „Имало едно време в Америка“, защото е интересен, с прекрасен актьорски състав, но липсва известна дълбочина. Музиката е на Джорджо Мородер, който внася ритъма и диското на 80-те, разнообразявайки на моменти с леко напрягащи тонове. Като цяло обаче не запомних филма със саундтрака. Оставяйки настрана тези дребни факти, „Белязаният“ заслужава да се гледа от всеки киноман, заради паметните сцени, реплики и актьорската игра. Няма да съжалявате ако позволите на господин Монтана да ви подкара по магистралата на бизнеса с кокаин в зората на 80-те години. А сега е ред на нещо ново в проекта…
cinemasistars.com 