ABC Actors – Ал Пачино / Al Pacino
Оценка в IMDB: 7.7
Оценка в Rotten Tomatoes: 90% (критика) vs. 88% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 6/7
по едноименния роман на Питър Маас
Ал Пачино вече ми е добре познат като представител на тъмната страна на бизнеса. Майкъл, Лефти, Карлито, а наскоро и Тони Монтана ме убедиха, че той е страхотен гангстер, но ми липсваше благородната нотка на неговото излъчване. Така покрай проекта попаднах на „Серпико“ – биографична драма от 70-те години за един достоен полицай в недостойни за синята униформа времена. Филмът получава две номинации за Оскар и една от тях е за изпълнението на Ал Пачино, което е напълно основателно предвид, че неговият персонаж е центърът около който се върти целия сюжет. Лентата е с бюджет от едва 3 млн. долара и възвръща инвестициите над 6 пъти, защото е добре приета както от професионалната критика, така и от по-широката зрителска аудитория.
Младият полицай – Франк Серпико (Ал Пачино) завършва Академията. Всички са щастливи, най-вече той и като че ли няма търпение да отиде в редиците на Нюйоркската полиция. Всичко чудесно, но скоро той разбира, че зад униформата се крие един нов и неподозиран свят на корупция и насилие. Серпико е изряден, винаги се отличава, иска да работи като ченге под прикритие, а най-голямата му мечта е да стане детектив. За съжаление, квартал след квартал, година след година той се сблъсква с още по-дълбоко блато от низки схеми и мръсни полицаи. За Франк остава само едно – да се опита да се пребори със системата, която е загнила и на върховете. Всичко това ще му коства много.
Филмът е екранизация по едноименния биографичен роман на Питър Маас, а работата по сценария е поверена на Уалдо Салт („Среднощен каубой“). Сидни Лъмет счита, че историята е прекалено дълга, но се заема с нелеката задача да е неин режисьор. Той стои зад камерата на прекрасни заглавия като „12 разгневени мъже“ с участието на Хенри Фонда и „Убийство в Ориент Експрес“ с Албърт Фини. Лъмет не изневерява на себе си и концентрира цялата тежест на сюжета върху един човек, в случая – Серпико. Филмът започва от края и след това развитието на сюжетната линия е показано чрез ретроспекция. Зрителят е като залепен за Франк и го следва навсякъде – както на работното място, така и в свободното му време. Продуцент на лентата е Мартин Брегман, който след това работи по още няколко проекта заедно с Ал Пачино, включително и в „Белязаният“. Музиката е приятна, а главната мелодия е нежна. Този ненатрапчив и хубав саундтрак се дължи на работата на Микис Теодоракис („Зорба Гъркът“).
Когато става дума за „Серпико“ трудно може да се говори за цял актьорски състав, защото реално е one-man show. Ал Пачино се нагърбва с нелеката задача не само да е центъра на действието, но и да влезе в кожата на реална личност, която буди възхита, заради своята принципност. Актьорът дори прекарва известно време със самия Серпико, за да може да добие по-ясна представа за персонажа, но накрая въпреки наградите и номинациите му се струва, че не успява докрай да предаде тихия героизъм на истинския Франк. Друг любопитен факт е свързан с физическата трансформация на героя, който първоначално е голобрад, но накрая е брадясал и се носи в стил хипи. В действителност, за да се постигне този ефект, филмът е сниман отзад напред, което е доста трудно предвид емоционалното наслояване и напрежение, което се натрупва постепенно.
Филмът излиза през 1973 г., а работата на реалния Серпико по разкриване на корупционната схема се развива в периода 1962-1971 г., което го прави още по-интригуващ, защото историята е направо гореща. Въпросът с мръсните полицаи е ключов през тези години и положителният й развой се дължи не само на мъже като Франк, но и на съдии като Уитман Кнап, който създава комисия за разследване на полицейската корупция. Гледайки филмът няма как да не се усети един горчив привкус и зрителят с право може да си зададе въпроса „Наистина ли само така стават нещата?“. Има го обезверяването в достойнствата на тази професия и то е предадено чрез самия Серпико. В една от сцените той си спомня защо е станал полицай – бил е малко момче и е видял местопрестъпление, което се разследва от униформени, които имат отговора на всичко. Тези мечти и вятърни мелници са разбити на пух и прах в мига, когато от Академията той попада в реалната ситуация. Работейки той не вижда героите от детството си, а мъже, които са загърбили ценностната си система, продават се постоянно, забравили си какво означава значката и са готови да погазят всекиго, изпречил се на пътя им, дори той да е колега. Неразбран и недолюбван, Серпико буквално се опитва да оцелее в тази враждебна работна среда като същевременно иска и да извади на показ кирливите им ризи.
На моменти обаче нишката като че ли е изпусната. Ал Пачино е прекрасен в ролята на Франк, но дългите моменти на самосъжаление и безизходица, които се повтарят, за да нагнетят ситуацията се усещат някак мудни. Самият Пачино е много по-добър от останалите си екранни партньори и това също не остава незабелязано. Не открих диалози или монолози, които да отлича. Харесах обаче факта, че за кратко Франк си взима бяла мишка като партньор, което разведри малко сюжета в една от сцените.
„Серпико“ ме грабна като история и бях силно впечатлена от изпълнението на Ал Пачино. Да излезе във времена, когато в Ню Йорк започват да борят порочната схема сред представителите на реда прави филмът още по-интересен. От чисто киноманска гледна точка обаче не намерих нещо уникално в него и не мога да кажа, че ме впечатли. Героят е добър и праведен, лошите са лоши, снимането е класическо и изчистено, музиката е чудесна. Насладих се от първата до последната минута и бих го препоръчала на всеки, които обича полицейските филми, биографичните сюжети и историите, вдъхновени от реални събития.
cinemasistars.com 