В нощта срещу 10 февруари за 92-ри път се проведе церемонията по връчване на наградите „Оскар“. Червеният килим посрещна звездите, които бяха облечени основно в черно и бяло/ телесно. Натали Портман беше стилна в рокля на Армани, а Били Портър отново скандализира с крещяща визия. Снимки може да разгледате ТУК. Също както и миналата година Академията заложи на принципа: няма домакин – няма проблеми. Донякъде са прави, защото така поне нямаше туитър кампания срещу тях или сензационни скечове стил Рики Джървейс на „Златния глобус“.
Като цяло церемонията беше много скучна. Това беше допълнено от не особено далновидното й излъчване в България. Правата за предаването на живо бяха купени от Кино Нова и благодаря за това, но можеха да оставят цялото шоу да тече на английски. Имаше предварително студио по Нова тв на български, впоследствие ще ги преведат по-коректно и излъчат повторно, абсолютно нямаше нужда да мъчат преводачи за симултанен превод. Това е наистина труден превод и адмирации за опитите, но са излишни. Дори се опитваха да превеждат рапиране и откъси от самите филми, което си е направо нелепо. Поне не пяха.
(Източник: IMDB)
Миналата година бандата и Адам Ламбер откри с музикално изпълнение церемонията и тази година решиха да повторят същия сценарий. Песента за откриването беше „Come Alive“ в изпълнение на Жанел Моне. По средата на парчето към нея се присъедини Били Портър, който с визията си приличаше на Елтън Джон. Балетът на певицата беше облечен като персонажи от номинираните филми. По време на самата песен тя гордо обяви, че е жена, чернокожа и хомосексуална, което беше нейният опит да повдигне наболелите в шоубизнеса проблеми. След нейното изпълнение на сцената излязоха Стив Мартин и Крис Рок, които направи опит за умерен скеч. В него повдигнаха отново социалните теми и политическата ситуация в САЩ. Не бяха особено интересни, въпреки че и двамата имат опит както като комици, така и като водещи на церемонията.
Декорът на сцената беше съвсем семпъл. В средата имаше подобна на ДНК спирала, а на заден фон екранът беше пречупен като кино лента. През следващите 3 часа презентатори и победители повдигаха отново и отново темите за расизъм и сексизъм. Сякаш всеки се чувстваше длъжен да каже нещо по въпроса и да е възможно най-оригинален. От всички речи се отличиха тези на Брад Пит, който захапа Тръмп и на Хоакин Финикс, който призова към любов и мир.
Средата на церемонията беше разсечена с живото изпълнение на Еминем на песента „Lose Yourself“ от филма „8 миля“. Преди него имаше кратко видео на музика от филми. Защо беше избрана точно тази песен не стана ясно. Освен това имаше още едно живо изпълнение и клип посветени на тези творци, които ни напуснаха през изминалата година. Това беше един от красивите моменти на вечерта. Песента, с която бяха представени беше „Yesterday“ на Бийтълс, в лиричното изпълнение на Били Елиш. Третият включен кратък клип беше посветен на режисурата в киното. Освен тези изпълнения и видео материали, имаше стандартното представяне на номинираните в категорията за песен. При тях най-впечатляващо беше това на Индила Мензел, която изпълни хита от „Замръзналото кралство 2“ – „Into the Unknown“. Тя беше поканила на сцената певици, които пяха части от песента на поне 10 езика. Лек намек към Академията за успехът на тази история, въпреки че не беше дори номинирана за анимация.
Трябва да призная, че е добре, че не заложих за предположенията си на някой букмейкър, защото щях да загубя. Актьорските награди бяха лесни за отгатване, но за почти всичко друго сгреших. „Паразит“ беше царят на вечерта. От 6 номинации той спечели цели 4 и то във водещи категории: филм, чуждоезичен филм, оригинален сценарий и режисура. Отбеляза и името си в историята като първата чуждоезична лента печелила за най-добър филм. Режисьорът Бонг Джуун-хо беше силно развълнуван и не очакваше толкова голяма чест. При третата награда, самият той каза, че вече е мислел, че са приключили.
Имаше и други първи моменти. Като този, че за първи път жена дирижира оркестъра при представянето на оригиналната музика към филмите или че за първи път жена спечели за анимация. Със сигурност тази церемония има какво да запише в аналите на Академията.
За своите изпълнения бяха отличени Брад Пит („Имало едно време в Холивуд“), Хоакин Финикс („Жокера“), Лора Дърн („Брачна история“) и Рене Зелуегър („Джуди“). За операторско майсторство отличието беше присъдено на Роджър Дийкинс и филма „1917“. Това е 15 номинация за него и втора награда. Лично бях учудена, че за анимация наградиха „Играта на играчките 4“. Проблемът не е, че филмът е лош, а че не е нищо особено. Първата и третата му част са много по-добри. Третата част на „Как да си дресираш дракон“ и „Клаус“, които бяха сред номинираните са доста по-интересни и стойностни като история.
Този сезон на наградите вече ще се потретя, но Нетфликс бяха отново наказани от кинодейците. Само Лора Дърн се добра до награда. От 10 номинации „Ирландецът“ и Скорсезе си отидоха с празни ръце. „Двамата папи“ също се размина с каквото и да е. Страхотният „Джоджо заека“ беше награден с утешителна статуетка за адаптиран сценарий. Дама – Хилдур Гуднадьотър беше наградена за работата си по музиката на филма „Жокера“, което се случва за първи път от 20 години. Рокетмен прибра приза за най-добра песен – „(I’m Gonna) Love Me Again“.
На предварителна церемония бяха раздадени 3 награди за цялостно творчество на: режисьора Дейвид Линч, на актьора и продуцент Вес Студи и на първата дама номинирана за режисьор в историята на Академията – Лина Вестмюлер. Наградата за постижения в областта на хуманизма беше присъдена на актрисата Джина Дейвис.
Като цяло церемонията беше предвидима, политически коректна и не особено интригуваща. Статистически най-много, 4 „Оскара“ получи „Паразит“, 3 отличия взе „1917“, с по 2 награди останаха „Имало едно време в Холивуд“, „Жокера“ и „Пълно ускорение“.
Пълен списък на победителите:
Най-добър филм
„Пълно ускорение“
„Ирландецът“
„Джоджо Заека“
„Жокера“
„Малки жени“
„Имало едно време…в Холивуд“
„Брачна история“
„Паразит„
„1917“
Актриса в поддържаща женска роля
Кати Бейтс („Richard Jewell“)
Лора Дърн („Брачна история“)
Марго Роби („Бомба със закъснител „)
Скарлет Йохансон „Джоджо Заека“
Флорънс Пю „Малки жени“
Актьор в поддържаща мъжка роля
Том Ханкс(„A Beautiful Day in the Neighborhood“)
Антъни Хопкинс („Двамата папи“)
Ал Пачино („Ирландецът „)
Джо Пеши („Ирландецът „)
Брад Пит („Имало едно време в Холивуд“)
Чуждоезичен филм
„Болка и величие“/ „Pain and Glory“ (Испания)
„Паразит“/ „Parasite“ (Южна Корея)
„Клетниците“/ „Les Misérables“ (Франция)
„Honeyland“ (Северна Македония)
„Тялото Христово“/ „Corpus Christi“ (Полша)
Най-добър документален късометражен филм
„In the Absence“
„Да се учиш да караш скейтбоард във военна зона (ако си момиче)“/ „Learning to Skateboard in a Warzone (If You’re a Girl)“
„Life Overtakes Me“
„Суперменът от Сейнт Луис“/ „St. Louis Superman“
„Вървя, бягам, ча-ча“/ „Walk Run Cha-Cha“
Най-добър документален филм
„Американска фабрика“/ „American Factory“
„The Edge of Democracy“
„Honeyland“
„For Sama“
„Пещерата“/ „The Cave“
Най-добра песен
„I’m Standing With You,“ „Breakthrough“
„Into the Unknown,“ Замръзналото кралство II“
„Stand Up,“ „Хариет“
„(I’m Gonna) Love Me Again,“ „Рокетмен„
„I Can’t Let You Throw Yourself Away,“ „Играта на играчките 4“
Най-добър анимационен филм
„Как да си дресираш дракон: Тайнственият свят“
„Missing Link“
„Играта на играчките 4″
„Изгубих тялото си“/ „I Lost My Body“
„Клаус“/ „Klaus“
Най-добър адаптиран сценарий
Стивън Зайлиан („Ирландецът“)
Тайка Уайтити („Джоджо Заека„)
Тод Филипс и Скот Силвър („Жокера“)
Грета Геруик („Малки жени“)
Антъни Маккартън („Двамата папи“)
Най-добър оригинален сценарий
Ноа Баумбах („Брачна история“)
Бонг Джуун-хо („Паразит„)
Куентин Тарантино („Имало едно време в Холивуд“)
Райън Джонсън („Вади ножовете“)
Сам Мендес и Кристи Уилсън Кернс („1917“)
Най-добра главна мъжка роля
Антонио Бандерас („Болка и величие“)
Леонардо ди Каприо („Имало едно време в Холивуд“)
Адам Драйвър („Брачна история“)
Хоакин Финикс („Жокера„)
Джонатан Прайс („Двамата папи“)
Най-добра главна женска роля
Синтия Ериво („Хариет“)
Скарлет Йохансон („Брачна история“)
Сърша Ронан („Малки жени“)
Чарлийз Терон („Бомба със закъснител „)
Рене Зелуегър („Джуди„)
Най-добър режисьор
Бонг Джуун-хо („Паразит„)
Сам Мендес („1917“)
Тод Филипс („Жокера“)
Мартин Скорсезе („Ирландецът“)
Куентин Тарантино („Имало едно време в Холивуд „)
Най-добра сценография
Боб Шоу и Реджина Грейвс („Ирландецът“)
Ра Винсент и Нора Сопкова („Джоджо Заека“)
Денис Гаснър и Лий Сандълс („1917“)
Барбара Линг и Нанси Хей („Имало едно време в Холивуд „)
Лий Ха Юн и Чон Вон Хо („Паразит“)
Най-добро операторско майсторство
Родриго Прието („Ирландецът“)
Лоурънс Шер („Жокера“)
Жарин Блашке („Фарът“)
Роджър Дийкинс („1917“)
Робърт Ричардсън („Имало едно време в Холивуд „)
Най-добри костюми
Санди Пауъл и Кристофър Петерсън („Ирландецът“)
Майес Рубео („Джоджо Заека“)
Марк Бриджис („Жокера“)
Жаклин Дюран („Малки жени„)
Ариана Филипс („Имало едно време в Холивуд „)
Най-добър звуков монтаж
Доналд Силвестър („Пълно ускорение“)
Алън Робърт Мъри („Жокера“)
Оливър Тарни и Рейчъл Тейт („1917“)
Уайли Стейтман („Имало едно време в Холивуд „)
Матю Ууд и Дейвид Акорд („Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“)
Звук
Гари Ръдстром, Том Джонсън и Марк Улано („Ad Astra“)
Пол Мейси, Дейвид Джамарко и Стивън Мороу („Пълно ускорение“)
Том Озаних, Дийн Зупанчич и Том Мейтланд („Жокера“)
Марк Тейлър и Стюард Уилсън („1917“)
Майкъл Минклър, Крисчън Минклър и Марк Улано („Имало едно време в Холивуд „)
Най-добър анимационен късометражен филм
„Дъщеря“/ „Dcera (Daughter)“
„Hair Love“
„Kitbull“
„Memorable“
„Сестра“/ „Sister“
Най-добър игрален късометражен филм
„Братство“/ „Brotherhood“
„Nefta Football Club“
„Прозорецът на съседите“/ „The Neighbors’ Window“
„Saria“
„Сестра“/ „A Sister“
Най-добра музика към филм
Томас Нюман („1917“)
Хилдур Гуднадьотър („Жокера„)
Александър Деспла („Малки жени“)
Ранди Нюман („Брачна история“)
Джон Уилямс („Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“)
Най-добри визуални ефекти
Дан ДиЛюв, Ръсел Ърл, Мат Ейткън и Дан Съдък („Отмъстителите: Краят“)
Пабло Хелман, Леандро Естебекорена, Нелсън Сепулведа-Фаусър и Стефан Грабли („Ирландецът“)
Робърт Легато, Адам Валдез, Андрю Джоунс и Елиът Нюман („Цар Лъв“)
Гийом Рошерон, Грег Бътлър и Доминик Туи („1917“)
Роджър Гайет, Нийл Сканлан, Патрик Тубах и Доминик Туи („Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“)
Най-добър монтаж
Майкъл МакКъскър и Андрю Бъкланд („Пълно ускорение“)
Телма Шунмейкър („Ирландецът“)
Том Ийгълс („Джоджо Заека“)
Джеф Грот („Жокера“)
Ян Джинмо („Паразит“)
Най-добър грим и прическа
Казу Иро, Ан Морган и Вивиан Бейкър („Бомба със закъснител „)
Ники Ледерман и Кей Георгиу („Жокера“)
Джереми Уудхед („Джуди“)
Пол Гуч, Аржен Туйтен и Дейвид Уайт („Господарка на Злото 2“)
Наоми Дон, Тристан Верлуис и Ребека Коул („1917“)
Надявам се да има промяна другата година. Не знам доколко липсата на домакин е добра идея. През годините имаше добри кратки клипове, скечове, а сега се пести от всичко или гледат да внимават с политическата коректност. Ще гледам „Паразит“, за да разбера доколко решението на Академията е политическо. някак си за 92 години история и блестящи примери от италианското, френското, испанското и руското кино това да е първият чуждоезична лента печелил за най-добър филм ми се струва меко казано странно. За чуждаезичен са печелили: „Пътят“, „Амаркорд“ и „8 1/2“ на Фелини, „Война и мир“, „Москва не вярва на сълзи“, „Всичко за майка ми“ и много други. „Животът е прекрасен“ също е бил номиниран и в двете категории. Предстои да видя и да разбера.
cinemasistars.com 