Реших, че по случай празника, ще е удачно и приятно първата ми петък вечер да е посветена на емблематичен за романтичния жанр филм, а именно „Безсъници в Сиатъл“. Shall we? 😉
Режисьор и сценарист на филма е Нора Ефрон, която също така е и журналист и писател, с множество номинации за Оскар, а също и една БАФТА на полицата вкъщи. Зодия телец е, което смятам доста й спомага да участва в създаването на небезизвестни романтични продукции като „Имате поща“, „Когато Хари срещна Сали“, „Омагьосване“. Това, което аз лично откривам винаги у филмите й, е невероятното усещане за уют, деликатната наблюдателност към дейтала на семейните динамики и красивото безвремие на филмовите сюжети и образи отпреди да бъдем завлечени във водовъртежа на главозамайващо бързия 21-ви век.
В „Безсънници в Сиатъл“ по съдбовен начин са преплетени пътищата на наскоро овдовелия Сам (Том Ханкс), сина му Джона (Рос Милингер) и разкъсваната между рационалното и романтично-магичното репортерка Ани (Мег Райън). Една от основните теми, която разгръща филмът, е тази за загубата, която е откроена още в първата реплика:
“Mommy got sick. And it happened just like that. There was nothing anybody could do. It isn’t fair. There’s no reason. But if we start asking why, we’ll go crazy.”
И точно с тази лудост се борят Сам и Джона, лудостта на това да загубиш изключително близък и важен човек и да се научиш да живееш отново пълноценно и да отвориш сърцето си към новото. Героят на Том Ханкс трудно се справя с това в началото и се е затворил изцяло в тъгата си, поради което загриженият му син решава да позвъни в коледната нощ на предаване, излъчвано по местна радиостанция, и да каже на една психоложка, че иска да намери жена за баща си.
Същевремнно, на съвсем друго място, Ани прекарва празника заедно със семейството си и мъжа, с когото тъкмо са се сгодили, Уолтър (Бил Пулман). В един момент обаче героинята на Мег Райън пуска в колата си гореспоменатата радиостанция и там чува историята на Сам и Джона и сякаш съдбата самодоволно се усмихва там някъде, защото е пуснала мрежата си от неизбежни съвпадения, които все повече ще преплитат животите на тримата. Докато главният вътрешен конфликт на Том Ханкс е как да отвори отново сърцето си за света, този на Ани е по-скоро да разбере какво е любовта за нея.
“That's your problem! You don't want to be in love. You want to be in love in a movie.”
Това казва най-добрата приятелка на героинята на Мег Райън в един от моментите й на объркване и съмнение какво е това, което истински сърцето й търси. От една страна тя има своето спокойно и сигурно щастие с годеника си, но от друга страна от главата й не може да излезе мисълта за този непознат мъж, когото е чула да разказва историята си по радиото. Точно отговорът на този универсален въпрос, който е толкова човешки и близък, гони сюжетната линия на „Безсънници в Сиатъл“ – по-важно е за мен да съм защитен и да живея добре, но някак средностатистически добре, някак задоволително просто… Или пък желая да рискувам живота си, цялата си уязвимост, за минималния шанс да спечеля възможността да изживея разтърсваща любов, като магия, приказка или пък филм?
(Source: originalremake)
Изключително чаровна е препратката, която филмът прави към вечната класика „An affair to remember“, на която почти няма жена по света, която да не си е изплаквала очите и да не е мечтала да срещне своя Кари Грант. А също и ме заинтригува така умереният и именно с това впечатляващ начин, по който се захваща идеята за нахлуващата тенденция за женска еманципация.
Май много се разприказвах, а ми се говори още поне толкова. Сега разбирам защо като казах на мама, че това е първият филм, който ще гледам, тя реагира с „Не си ли го гледала?! Аз си го пускам по поне веднъж на година“. Занапред и аз така. 😊
cinemasistars.com 