Jumanji: The Next Level (2019)/ Джуманджи: Следващо ниво


 

(Source: IMDB)

Оценка в IMDB: 6.9

Оценка в Rotten Tomatoes: 71% (критика) vs. 87% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 5/7

Този февруари не е моят месец и гледам да разтоварвам от напрежението с по-леки филми. Това не е така лесно, защото трябва да са едновременно ненатоварващи, качествени и с приятно чувство за хумор, а не да са глупави и с отблъскващи шеги за течностите в организма. Като на повечето деца, израснали през 90-те, „Джуманджи“ (1995) ми е слабост. Не знам колко пъти съм гледала този филм и съм се смяла на побеснелите маймуни или съм подскачала, когато се чуе ритъма на барабаните. Когато Скалата снима римейк през 2017 г., веднага го гледах и макар да бях скептична, определено ми хареса новия прочит. Освен всичко останало – барабаните продължават да звучат…

Стара игра – ново ниво

„Джуманджи: Следващо ниво“ е продължение на „Джуманджи: Добре дошли, в джунглата“. „Малките герои“ от първата част отново са тук – леко попораснали, влезли в колежи, но все така сплотени, или не точно. Един от тях – Спенсър (Алекс Улф) е в нещо като депресия. Разбирам го, и аз да бях Скалата в паралелна вселена, а след това да съм си пак аз, сигурно ще се сдухам. Та, Спенсър си мисли, че светът е срещу него, скъсал е и с приятелката си – Марта (Морган Търнър), с други думи казано – чувства се неудовлетворен. Той учи в Ню Йорк, но за Коледа се връща у дома и го засърбяват ръцете отново да докосне видеоиграта „Джуманджи“. Както се очаква – той е погълнат в нейния свят. По същото време неговите приятели го търсят и когато отиват в дома му бързо се досещат накъде е поел. Тогава решават да застана отново пред страховете си и да влязат повторно в „Джуманджи“. Когато това става има само няколко проблема: играта засмуква също така дядото на Спенсър (Дани де Вито) и неговия приятел Майло (Дани Глоувър) и приключението не е това, което очакват, а на съвсем друго ниво.

Режисьорът на филма е същият както и на предходния – Джейк Касдън, новото е, че този път той влиза и в ролята на сценарист. Актьорският състав е същият: Скалата, Джак Блек, Кевин Харт, Карън Гилън и др. Този път към тях се присъединяват златните „старци“ – Дани де Вито и Дани Глоувър, както и нашумялата напоследък Нора Лум, известна със сценичното име – Awkwafina. Това не е първото екранно партньорство на двамата възрастни актьори. През 1997 г. те участват заедно и във филма „Ударът“, но там единият е адвокат, а другият – съдия. „Джуманджи“ им предлага коренно различни персонажи. Де Вито и Глоувър са били приятели и бизнес партньори, които са се скарали, но единият е дошъл да се помири с другия. Макар и за кратко, екранното им присъствие е изпълнено с енергия и страхотно чувство за хумор. Колкото до останалите – те вече се чувстват добре със своите персонажи. Даже Кевин Харт не ме дразнеше толкова, колкото по време на първия филм. Единственият минус на изпълненията им е опитът на актьорите, които играят персонажите в играта да наподобяват гласовете и чувството за хумор на де Вито и Глоувър. Това би трябвало да е един от силните елементи на продължението, но по-скоро ме дразнеше.

„Сърдитите старчета“ правят историята

Откъм визия, история и приключение, любителите на предходните филми ще открият каквото очакват. „Джуманджи: Следващо ниво“ е добър и интересен филм, гарниран с приятно чувство за хумор. Най-големият му минус е, че завръзката на историята е слаба. Кисел тийнейджър на когото му е скучно и решава да рискува живота си не е най-интригуващата искра. По-задълбоченият нюанс във филма идва от развитието на персонажите на де Вито и Глоувър. Усещането за времето, старостта, приятелството, отминалата младост и следващото ниво, което е смъртта витае през целия филм. Това е един добър и достъпен похват тези философии за живота да бъдат поднесени на по-младата аудитория, без да утежняват сюжета.

„Джуманджи: Следващо ниво“ предлага един чудесен начин за прекарване на свободния следобед или вечер. Подходящ е и за деца в ученическа възраст. За по-малките трябва да се прецени, тъй като има малко „по-плашещи“ сцени с маймуни и с насилствена смърт на героите, която е само временна, защото, както във всяка игра, те имат по няколко живота. Дали ще го гледате сами или ще го споделите с някого, едно е сигурно – времето ще е приятно прекарано.

Вижте още:

Петък вечер с Момичетата Гилмор / Gilmore girls

Ребел Уилсън търси любовта в „Не е ли романтично?“

Филмите през 2020

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s