(Source: IMDB)
Оценка в IMDB: 7.3
Оценка в Rotten Tomatoes: 96% (критика) vs. 92% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 3.5/7
Преди да види сценария на „Прекрасен ден в квартала“ (A Beautiful Day in the Neighbourhood), Том Ханкс е забранил на мениджърите си да му изпращат биографични истории, защото e искал да си отдъхне от тях. Това обаче се променя, когато прочита текста на Ноа Хапстър и Мика Физерман-Блу. Сюжетът не е типичната биографична история. Той е вдъхновен от статия, озаглавена – „Можеш ли да произнесеш думата „герой““, публикувана през 1998 г. в списание „Инкуайър“. Ханкс е заинтригуван от възможността да влезе в кожата на телевизионната икона – Фред Роджърс, с чието екранно присъствие израства цяло поколение американски деца. Резултатът е нова блестяща роля за Том, която му носи признанието на критиката и куп престижни номинации, сред които „Оскар“, „БАФТА“ и „Златен глобус“. В търсене на оптимизъм, реших да си пусна този филм, който да помогне на слънцето да изгрее и на моята улица, но уви…разочаровах се.
Добре дошъл, съседе!
Началото е сюрреалистично. Сюжетът е представен като епизод от популярното предаване за деца, водено от Фред Роджърс (Том Ханкс). В рамките на шоуто се развива историята на журналиста – Лойд Вогъл (Матю Райс).Той е признат репортер, има красива съпруга, очарователно бебе и тежка семейна история. Един ден редакторката му поставя задачата да напише кратка статия за известния телевизионен водещ – г-н Роджърс. Между интервютата, Лойд трябва да реши два проблема: как да се пребори с призраците от миналото и дали да приеме Фред за свой приятел.
Режисурата на филма е поверена на Мариел Хелър, която е известна с работата си по „Можеш ли да ми простиш?“ с участието на Мелиса Макарти. Все още не съм го гледала, но ми е в списъка. Донякъде не особено приятно ми филмово изживяване се дължи и на нейната работа. Сякаш Хелър се е опитала да направи от филма нещо, което не е. За да избяга от стандартния биографичен сюжет, тя е експериментирала с техники и похвати. Сюжетът е пълен с обръщения директно към камерата, които невинаги са най-подходящото решение. Сюрреалистични сцени се редуват с мудни диалози. Сценаристите Ноа Хапстър и Мика Физерман-Блу също не са я облекчили, а са виновни за липсата на дълбочина в сюжета и за повърхностните диалози.
Ханкс е във върховна форма
Ако трябва да бъда откровена, филмът си заслужава гледането само и единствено заради играта на Том Ханкс. Макар главният персонаж да не е водещият Фред, а журналиста, който го интервюира, Том успява да привлече цялата светлина на прожекторите върху себе си. Както винаги Ханкс се подготвя щателно за ролята си: той успява да изгледа не само биографичния филм за г-н Роджърс, но и много епизоди и сцени зад кадър от предаването му. Вдовицата на водещия дори му дава някои дрехи, за да може напълно да се слее с образа. Една от трудностите е да имитира бавния и провлачен говор на Фред. Накрая резултатът е възхитителен. Ханкс ходи, стои и гледа точно както г-н Роджърс.
(Source: IMDB)
Макар да разполага с такава звезда, „Прекрасен ден в квартала“ не успява да закрепи само на нея целия филм. Признавам, че определени сцени едва ги гледах, като тези, в които куклите от оригиналното предаване говорят на камерата. В желанието си да убеди зрителите, че съществуват толкова положителни и балансирани хора като Фред Роджърс, екипът на филма е постигнал обратен ефект. Неизменната усмивка и прекалено благият нрав на героя на Ханкс го карат да изглежда като миролюбив сектант.
Това, което остава като положителна емоция след като изгледаш „Прекрасен ден в квартала“ е част от философията на Фред Роджърс, а именно, че в света съществуват проблеми като болката, смъртта и болестите, но когато говорим за тях, значи е възможно да ги преодолеем. Ако обичате Том Ханкс и малко „недоразумения“ в сюжета не могат да ви спрат – чувствайте се „добре дошли“ в квартала.
cinemasistars.com 