(Source: IMDB)
Оценка в IMDB: 7.4
Оценка в Rotten Tomatoes: 80% (критика) vs. 82% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 6/7
Спомен от детството, любимо приключение, история, която нямах търпение да споделя с детето си. Това са само част от причините отново да посегна към този филм и да потъна в света на Фантазия за час и половина. Да, от съвременна гледна точка, ефектите са като куклено шоу. Въпреки това, приключението си е приключение и който е готов да се качи на гърба на Фалкор, драконът на късмета, няма да съжалява за това.
Свят, заплашен от Нищото
Бастиян (Барет Оливър) е малко момче, което има силно развинтено въображение. Той е загубил майка си и живее само с баща си. Не е най-концентрираният ученик, нито е достатъчно мускулест да се справя с тези, които го тормозят. Един ден, на път за училище, три момчета го нападат и за да им се измъкне той се шмугва в антикварна книжарница. Там открива книгата „Приказка без край“ и я взима „назаем“. С ценния товар под ръка, той не се връща у дома, а отива на училище. Там се усамотява на тавана и започва да чете книгата. Страница след страница Бастиян потъва в света на страната „Фантазия“, която е застрашена от съвършеното зло – Нищото, което ще я погълне. Императрицата (Тами Стронак), която пази тези земи, е болна и само един герой може да я спаси – индианеца-воин Атрейо (Ноа Хатауей). Той трябва да намери лек за нейната болест, преди да е станало твърде късно. Ако не успее, мракът ще погълне земята завинаги.
„Приказка без край“ е екранизация на известната едноименна класика на германския писател Михаел Енде. Сценарист и режисьор на лентата е небезизвестният Волфганг Петерсен, познат с работата си по филми като „Зараза“, „Троя“ и „Подводницата“. Когато излиза през 1984 г. това е филмът с най-голям бюджет, правен извън пределите на САЩ и СССР, а именно – 60 млн. германски марки, което е приблизително 27 млн. долара. Самият Михаел Енде не е очарован от екранизацията, даже откровено не я харесва. Въпреки това публиката е във възторг и това носи печалби от близо 100 млн. долара.
Приказка за малки и големи
Реално „Приказка без край“ не покрива цялата книга, а само част от нея. Доста остава недоизказано и вероятно това е една от причините, когато започват финалните надписи историята да изглежда някак незавършена. Основният проблем е, че се усещат пропуски в сценария. Сцените не се сливат плавно, а са някак закърпени една за друга. Интересното е, че сюжетът е за деца, но има много тежки моменти. Малките зрители ще се сблъскат с теми като смъртта, тъгата, силата на волята, чистотата на сърцето, смелостта и безсмислието на злото. Реално няма конкретна причина Нищото да унищожава света, то просто е там и го прави. Един от слугите на тази тъмна сила е черният вълк – Гморк, което е чудесна аналогия с приказките, с които сме свикнали още от малки.
(Source: IMDB)
Актьорската игра е страхотна. Децата са невероятни. Снимките са били особено тежки за Ноа Хатауей, който играе главния герой. Момчето преживява два инцидента по време на снимките – веднъж е хвърлено от коня си, а втория път пада и потъва в блатото на Тъгата. Въпреки трудностите, играта му е идеална и никъде не си проличава колко трудности е срещнал. Голям фен съм на бяло-розовият дракон Фалкор, който ми напомня на Апа от любимият ми анимационен сериал „Аватар“.
„Приказка без край“ е чудесна история за силата на въображението. Приключението вдъхва смелост и надежда, че Нищото може да бъде спряно, че не е задължително да поглъща света. Какво прекрасно послание, особено сега.
cinemasistars.com 