The Con Artists (1976) / Измамниците


Bluff storia di truffe e di imbroglioni 

(Source: IMDB)

ABC ActorsАнтъни Куин / Anthony Quinn

Оценка в IMDB: 7.5

Оценка в Rotten Tomatoes: …(критика) vs. 69% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 4/7

Миналата година започнах едно  предизвикателство към себе си, което така не успях да завърша. Все нямах време. Е, сега трудно мога да се оправдая с това. 🙂 Време е да довърша започнатото. Проектът е ABC Actors и гледам в азбучен ред по 3 филма на известни актьори, които избирам за съответната буква. Когато спрях, бях стигнала до „Q“ и се наслаждавах на биографията на Антъни Куин. Успях да гледам два невероятни филма, които винаги ще помня и вчера най-после посветих вниманието си на трети с негово участие – „Измамниците“. Ако харесвате ленти като „Бандата на Оушън“ или „Фатални жени“, където кражбите, измамите и чувството за хумор вървят ръка за ръка, този сигурно ще ви допадне.

Измамници, жени и още нещо…

Действието в италианския филм „Измамниците“ се развива във Франция, вероятно междувоенния период. Филип Банг (Антъни Куин) е известен мошеник, който излежава присъда за кражба на диаманти. Докато го местят към по-строго охраняван затвор, той решава да избяга. Планът му е осуетен от Феликс Брианза (Адриано Челентано, „Серафино“), също голям измамник, който успява да се измъкне вместо Банг. Хората, които чакат Филип по погрешка взимат Феликс и го водят до Бел Дюк (Капучине, „Пинко розовата пантера“) – собственичка на плаващо казино и  бос в подземния свят. Тя отправя предложение до Феликс – да измъкне Банг от затвора срещу солидна сума пари. Макар и с неохота, той се навива. Прецаквания, объркани самоличности, каскади, смях и номера се преплитат в тази ретро комедия.

Сценарист и режисьор на „Измамниците“ е Серджо Корбучи, известен с работата си по т.нар.  „спагети уестърни“ и комедии с участието на Терънс Хил и Бъд Спенсър („Джанго“ от 1966 г.). Тук той не изневерява на себе си и макар да няма каубои – има доста екшън и много смешни ситуации. Цялата история е предадена като комикс чрез накъсани сцени, в които жените са фатални, мъжете преиграват, а ритъмът е като от филмите на Бени Хил.

Кой е по- по- най-

След сериозните роли, в които гледах Антъни Куин, тук ми беше интересно да го видя по-разчупен и в комедийно амплоа. Истината е, че той си е все така едър, сериозен и намръщен, което го прави забавен. Прожекторите в „Измамниците“ са насочени главно към Челентано, който е младия измамник, който Куин взима под крилото си. Няма такова лице и такива физиономии. Всяка мимика оживява и няма как зрителят да остане равнодушен.

Макар и филмът да ми беше забавен, неговата хаотичност не ми допадна. Част от сцените бяха абсурдни и въпреки, че леко се подсмихвах, така и не избухнах в искрен смях. Всичко беше грубо, което би допаднало на някой друг, но мен не ме спечели. Филмът не е лош, но просто не се оказа това, от което имах нужда в момента и не ме грабна така, както ми се искаше.

С „Измамниците“ слагам край в краткото си пътешествие из филмографията на Антъни Куин. Открих „Пътят“ и „Зорба гъркът“ – филми, които винаги ще нося в себе си. Нямам търпение да продължа нататък със следващата буква – „R“ и Робърт де Ниро.

Вижте още:

La Strada (1954) / Пътят

Zorba the Greek (1964) / Зорба Гъркът

Going in Style (2017) / Да напуснеш играта със стил

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s