Bluff storia di truffe e di imbroglioni
(Source: IMDB)
ABC Actors – Антъни Куин / Anthony Quinn
Оценка в IMDB: 7.5
Оценка в Rotten Tomatoes: …(критика) vs. 69% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 4/7
Миналата година започнах едно предизвикателство към себе си, което така не успях да завърша. Все нямах време. Е, сега трудно мога да се оправдая с това. 🙂 Време е да довърша започнатото. Проектът е ABC Actors и гледам в азбучен ред по 3 филма на известни актьори, които избирам за съответната буква. Когато спрях, бях стигнала до „Q“ и се наслаждавах на биографията на Антъни Куин. Успях да гледам два невероятни филма, които винаги ще помня и вчера най-после посветих вниманието си на трети с негово участие – „Измамниците“. Ако харесвате ленти като „Бандата на Оушън“ или „Фатални жени“, където кражбите, измамите и чувството за хумор вървят ръка за ръка, този сигурно ще ви допадне.
Измамници, жени и още нещо…
Действието в италианския филм „Измамниците“ се развива във Франция, вероятно междувоенния период. Филип Банг (Антъни Куин) е известен мошеник, който излежава присъда за кражба на диаманти. Докато го местят към по-строго охраняван затвор, той решава да избяга. Планът му е осуетен от Феликс Брианза (Адриано Челентано, „Серафино“), също голям измамник, който успява да се измъкне вместо Банг. Хората, които чакат Филип по погрешка взимат Феликс и го водят до Бел Дюк (Капучине, „Пинко розовата пантера“) – собственичка на плаващо казино и бос в подземния свят. Тя отправя предложение до Феликс – да измъкне Банг от затвора срещу солидна сума пари. Макар и с неохота, той се навива. Прецаквания, объркани самоличности, каскади, смях и номера се преплитат в тази ретро комедия.
Сценарист и режисьор на „Измамниците“ е Серджо Корбучи, известен с работата си по т.нар. „спагети уестърни“ и комедии с участието на Терънс Хил и Бъд Спенсър („Джанго“ от 1966 г.). Тук той не изневерява на себе си и макар да няма каубои – има доста екшън и много смешни ситуации. Цялата история е предадена като комикс чрез накъсани сцени, в които жените са фатални, мъжете преиграват, а ритъмът е като от филмите на Бени Хил.
Кой е по- по- най-
След сериозните роли, в които гледах Антъни Куин, тук ми беше интересно да го видя по-разчупен и в комедийно амплоа. Истината е, че той си е все така едър, сериозен и намръщен, което го прави забавен. Прожекторите в „Измамниците“ са насочени главно към Челентано, който е младия измамник, който Куин взима под крилото си. Няма такова лице и такива физиономии. Всяка мимика оживява и няма как зрителят да остане равнодушен.
Макар и филмът да ми беше забавен, неговата хаотичност не ми допадна. Част от сцените бяха абсурдни и въпреки, че леко се подсмихвах, така и не избухнах в искрен смях. Всичко беше грубо, което би допаднало на някой друг, но мен не ме спечели. Филмът не е лош, но просто не се оказа това, от което имах нужда в момента и не ме грабна така, както ми се искаше.
С „Измамниците“ слагам край в краткото си пътешествие из филмографията на Антъни Куин. Открих „Пътят“ и „Зорба гъркът“ – филми, които винаги ще нося в себе си. Нямам търпение да продължа нататък със следващата буква – „R“ и Робърт де Ниро.
cinemasistars.com 