Робърт де Ниро / Robert De Niro

ABC Actors

Оценка в IMDB: 8.3

Оценка в Rotten Tomatoes: 97% (критика) vs. 93% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 7/7

Робърт де Ниро е истинска легенда! Леко присвити очи, крива усмивка и един прекрасен тембър. За своята над 50 годишна кариера в киното, той е пленявал и очаровал не веднъж публиката. Обичам го във всяка от запомнящите му се роли като: Вито Корлеоне от „Кръстникът 2“, Нудълс от „Имало едно време в Америка“, Мендоса от „Мисията“, Джеймс от „Добри момчета“, лудият Макс от „Нос Страх“, Сам от „Казино“, Нийл от „Жега“, Леонард от „Пробуждане“, Джак Бърнс от „Запознай се с нашите“ и още толкова много, че ме е страх да не пропусна някой персонаж. Макар че е известен с гангстерските си образи, артистичната палитра на г-н де Ниро е много по-широка. Той може да ви ужаси и да ви разсмее до сълзи. Въпреки не малкото филми с негово участие, които успях да гледам неведнъж през годините, няколко заглавия избягвах нарочно. Дали защото знаех, че са тежки или защото все не бях в настроение за тях, не знам, но ето че благодарение на предизвикателството вече са в личната ми колекция. По ред на номерата, в който ги изгледах тези дни, първо е „Шофьор на такси“.

През годините известният режисьор Мартин Скорсезе и Робърт де Ниро си партнират цели десет пъти! Вторият им съвместен проект е психологическата драма – „Шофьор на такси“. Отделни кадри от филма са емблематични, а Интернет е пълен с цитати, мемета и преиграване на култови сцени. Дори да не сте го гледали е малко вероятно да не сте чували поне веднъж – „Are you talking to me?“ Лентата е смятана за един от кино шедьоврите и диамант в творчеството на Скорсезе. Гледайки го нямаше как да не се присъединя към мнозинството и откровено си признавам – много ми хареса.

Keep on Roolin

Де Ниро е Травис Бикъл, двадесет и няколко годишен ветеран от морската пехота, който страда от хронично безсъние, параноя и какво ли още не. Той така и така скита безцелно из улиците на Ню Йорк, затова решава да стане шофьор в една таксиметрова компания. Вълк единак, без приятели, семейство или любима, Травис кръстосва града надлъж и шир, отвратен от цялата му мръсотия и се отдава на своите размисли и страсти. Случайността го среща с привлекателната Бетси (Сибил Шепърд), която е помощничка в щаба на сенатор Чарлз Палантайн, малолетната проститутка Айрис (Джоди Фостър), гнусният сутеньор Спорт (Харви Кайтел) и други странни птици в Ню Йорк.

Де Ниро е невероятен!

Малко преди да започнат снимките на филма, Робърт де Ниро печели „Оскар“ за ролята си в „Кръстникът 2“. Въпреки това той не променя договора си с Колумбия и даже в продължение на месец кара такси по 15 часа на ден, за да влезе в образ. Отделно той проучва акценти, репетира неуморно с останалите от екипа и прави всичко възможно да даде най-доброто от себе си. А това е видно във всеки кадър. Една от любимите ми сцени – пред огледалото е пълна импровизация от негова страна. Друг любим момент ми е един негов телефонен разговор, когато камерата спира да го следи и сякаш се отвръща настрана, загледана към улицата, като случаен минувач, който не иска или не може да понесе да го гледа и слуша.

(Source: IMDB)

Целият филм се радва на изключително добър екип. Сценаристът Пол Шрайдър залага доста автобиографични елементи при изграждане образа на Травис. Това малко ме плаши, но всеки го избива на някъде. Темите за самотата, изолацията, депресията и социалната дистанцираност са тежки и всяка една от тях намира място в сценария. Бях учудена, когато проучих каква е била първоначалната идея кой да играе героите. Филмът щеше да изглежда по следния начин: Персонажът на де Ниро – Джеф Бриджис или Дъстин Хофман, този на Сибил Шепърд – Фара Фосет, героинята на Джоди Фостър – Мелани Грифит и още някои и други известни имена. В крайна сметка са се спрели на възможно най-добрият екип, а за успокоение на всички – по-разкрепостените сцени на Джоди Фостър са снимани от 19 годишната й по онова време по-голяма сестра, а не от 12-годишната актриса.

Притча за самотата, история на една изгубена душа и един край който и до днес повдига въпросителни – „Какво е искал да каже авторът?“. Възможни са няколко тълкувания на финала, аз избрах да вярвам във възможно най-позитивният. А сега продължавам с номер две…

Вижте още:

Stay At Home Cinema

Serpico (1973)/ Серпико

The Mission (1986) / Мисията