Съмнения/ Doubt (2008)
Мерил Стрийп / Meryl Streep
Оценка в IMDB: 7.5
Оценка в Rotten Tomatoes: 80% (критика) vs. 78% (фенове)
Оценка Cinema Sistars: 6/7
по пиеса
„Съмнения“ е екранизация на отличената с Пулицър пиеса „Съмнения: Притча“. Неин автор е Джон Патрик Шанли, който също така е сценарист и режисьор на филма. Познат от работата си по „Лунатици“, той отново залага на разговорите между героите, за да разкрие своята история. Чрез напрегнати диалози, недомлъвки и двусмислени погледи, Шанли посява у зрителя „съмнения“, които поддържат напрежението до самия край.
В преследване на истината
Действието във филма се развива през 60-те години, в Бронкс, Ню Йорк. В центъра на сюжета е тамошното католическо училище. Негов директор е сестра Алойшъс (Мерил Стрийп), която е „дракона“ следящ за съблюдаване на правилата. Грижата за децата е поверена на монахини като сестра Джеймс (Ейми Адамс), а католическа общност в квартала се води от проповедите на отец Флин (Филип Сиймур Хофман). Животът и работата текат по определени правила, докато един ден сестра Алойшъс не започва да подозира отец Флин в неморално поведение спрямо един от учениците. Доказателства липсват, но зрънцата на съмнението покълват.
Убий добрината с добродетел
Шанли е запазил стилистиката на пиесата във филма. Началото и края са белязани от проповед, а самият сценарий се разгръща чрез няколко обширни диалози между героите. Думите на отец Флин при първото му неделно поучение спокойно могат да бъдат отнесени към настоящата епоха. Когато той говори визира последствията от смъртта на президента Кенеди, но словата му са актуални както за тогава, така и за сега: „Кой измежду нас не се почувства дълбоко объркан? Отчаян? На къде да поемем? Какво да правим? Какво да кажа на децата? А на себе си?“. В една от любимите ми сцени е представен контраста между вечерята на монахините и тази на свещениците. Гробната тишина и оскъдната храна при едните са в противовес на шумното веселие и изобилието на другата трапеза.
Това са само примери за редицата стойностни моменти в „Съмнения“. Самите диалози биха загубили остротата и силата си, ако не е великолепните изпълнения на Мерил Стрийп и Филип Сиймур Хофман. Двамата символизират две коренно различни идеологии в църквата. Времето, когато се развива действието предполага по-голяма гъвкавост в образователната система, но зад стените на училището цари духът на консерватизма. Сестра Алойшъс символизира именно остарелите разбирания за чистотата на вярата, докато отец Флин вярва в реформацията. Той иска промени, тя се бори за запазване на статуквото и антагонизмът между двамата е неизбежен. Последвалото „съмнение“ за посегателство над дете става трибуната, на която се води дуелът между двамата герои.
Цялата динамика е съсредоточена в диалозите, докато реалните събития са оскъдни. Това, което прави сценарият особено интригуващ и го отличава е двусмислието. Няма категоричност и ясни отговори, зрителят сам вади заключенията за „правотата“ или „греховността“ на персонажите. Както и при поставянето на пиесата, Шантли казва само на Хофман дали свещеникът реално е извършил престъплението, в което го обвиняват. Всички останали на снимачната площадка са в неведение за истината и това повлиява на самата игра.
Макар и да отлагах дълго време гледането на „Съмнения“ се радвам, че го направих в подходящо предразположение на духа. Ще запазя в тайна как изтълкувах думите и действията на героите, тъй като всеки трябва да направи преценката за себе си.
С това за момента спирам да се ровя из филмографията на Мерил Стрийп и продължавам със следващата буква от предизвикателството – „T“…
cinemasistars.com 