Знаеш, че един саундтрак е добър, когато е първопричината да започнеш да гледаш даден сериал. Именно това ме сполетя с “The End of the F***ing World”. Извадих късмет с някакъв изключително сполучлив recommendation в Youtube, който просто ме въвлече както се пада само в дупката на Белия Заек в един въртоп от меланхолична топлина. Беше и добър повод да се запозная по-отблизо с Graham Coxon, изваден от контекста на Blur.
2008-2014
Превключвайки между каналите повечето вероятно сте попадали на „Синовете на анархията“, където Чарли Хънъм развява русата си грива на мотор, а Рон Пърлман гледа лошо. Може би имам лични пристрастия към жанровете музика, които са част от саундтрака на сериала, но голяма част от парчетата ми влизат под кожата и си ги тананикам и след епизодите. Смес от рок, хард рок, ирландски фолк, кънтри и ретро поп, „Синовете на анархията“ дава на своята публика прекрасни парчета – някои по-ъндърграунд, други – утвърдени класики. През 2011 и 2012 г. излязоха два албума с „The Best“, които достигнаха до 9 място в американската класация за саундтрак и до 18-то в американската класация за рок албуми. Има още
cinemasistars.com 