The Bounty (1984)

ABC Actors – Антъни Хопкинс

Оценка в IMDB: 7.1

Оценка в Rotten Tomatoes: 82% (критика) vs. 72% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

екранизация по романа „Капитан Блай и Г-н Крисчън“ на Ричард Хоу 

Още от малка обичам да гледам филми с кораби, пътешествия, пирати, приключения и открития. Едно от любимите ми анимационни филмчета беше „Пиратите от Тъмните води“. Като видях, че има филм за експедиция с участието не само на сър Антъни Хопкинс, но и на още много прекрасни и талантливи актьори, веднага трябваше да поправя пропуска си и го включих в своя проект ABC Actors.

Става дума за една лента от 1984 г. – The Bounty/ Баунти. Филмът е не само по действителен случай, но едновременно с това е екранизация по романа на Ричард Хоу – „Капитан Блай и Г-н Крисчън“. Историята е толкова известна и популярна, че това не е единствената книга по нея. Още от 1831 г. започва да излиза художествена и документа литература по случая. Киното също не остава равнодушно към интригуващата история. Всъщност, филмът с Антъни Хопкинс е последната екранизация по историята. Първата датира още от 1916 г. Преди сър Хопкинс в обувките на капитан Блай са били Чарлз Лотън (Личният живот на Хенри VIII) и Тревър Хауърд (Третият човек). Мел Гибсън влиза в кожата на другото главно действащо лице – г-н Крисчън Флечър. Преди него тази роля е била изиграна от звезди като Ерол Флин (Приключенията на Робин Худ), Кларк Гейбъл (Отнесени от вихъра) и Марлон Брандо (Апокалипсис сега). Има още

84 Charing Cross Road (1987)

ABC Actors – Антъни Хопкинс

Оценка в IMDB: 7.5

Оценка в Rotten Tomatoes: 87% (критика) vs. 81% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

Екранизация по едноименния роман

 

Нова година и старт на моя проект „ABC Actors“. За първата буква „A“ двама великолепни актьори оглавиха допитването във фейсбук групата „Време за филми“ и това бяха – Антъни Хопкинс и Алън Рикман. Смея да твърдя, че съм гледала, както едни от най-добрите им изпълнения, така и най-касовите им хитове.

Ще започна своя проект с 3 филма на сър Хопкинс. Сред най-любимите ми заглавия с негово участие са ми:“Човекът слон“, „Никсън“, „Хауърдс Енд“ и „Остатъкът от деня“, разбира се всички филми за Ханибал, „Да срещнеш Джо Блек“, „Амистад“, „Shadowlands“, „Легенди за страстта“ и др. За „ABC Actors“ ще заложа на филми, които по една или друга причина все още не съм гледала. Първият е: 84 Charing Cross Road (1987)/ Черинг Крос Роуд №84 от 1987 г. Има още

24 декември: Животът е прекрасен /It’s a Wonderful Life (1946)

Оценка в IMDB: 8.6

Оценка в Rotten Tomatoes: 93% (критика) vs. 95% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 7/7

Весела Коледа на всички! Не си мислете, че пропуснах последното си прозорче, напротив – насладих се на моята коледна черешка. За мен Животът е прекрасен е най-хубавия коледен филм. Той е напълно различен от Наистина любов, който също държи класацията, но в по-романтична посока. Това е една черно-бяла класика от 1946 г., която дълго отбягвах от безкрайните топ листи с най-добри коледни филми. Не вярвах, че може да е чак толкова емблематичен, а и си мислех че е просто насилена американска класика като „Коледна история“ (ужасно скучен филм за мечтата на едно момченце да има пушка). Грешах и го осъзнах преди няколко години, когато гледах Животът е прекрасен за първи път. Това не е просто коледен филм, това е човешки филм. Това е лента, която те повежда в свят – далечен и близък, предизвиква емоциите, усмивките и сълзите ти, за да те остави разсъждаващ над толкова много житейски въпроси. Има още

16 декември: Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк/Home Alone 2: Lost in New York (1992)

Оценка в IMDB: 6.7

Оценка в Rotten Tomatoes: 30% (критика) vs. 61% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

Това беше един от първите албуми с лепенки, който събирах – Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк. Запаметявах отделни кадри – магазинът за играчки, детският хор, жената с гълъбите. Разлиствах го отново и отново и не знам дали заради тази постоянна визуализация, но като бях по-малко именно втората част от поредицата ми беше най-любима. С времето това се промени и първата я измести в сърцето ми. Днес си припомних защо. Има още

15 декември: Сам вкъщи/Home Alone (1990)

Оценка в IMDB: 7.5

Оценка в Rotten Tomatoes: 63% (критика) vs. 79% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 7/7

Класиката си е класика. Днес моя приятелка ми напомни за филма и коледното настроение, което създава. Решихме да го изгледаме отново с нашето малко таласъмче и осъзнахме за пореден път, че през детските очи всичко е още по-забавно и хубаво. Оказа се, че 28 години след създаването си този филм може да разсмее с глас всеки, дори тези, които го знаят наизуст. Има още

13 декември: Джак Фрост/Jack Frost (1998)

Оценка в IMDB: 5.3

Оценка в Rotten Tomatoes: 20% (критика) vs. 39% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 5/7

Повлияна от романа, който чета, днес реших да избера филм със снежен човек и се сетих за Jack Frost. Много пъти съм засичала да го дават по телевизията, но така и не бях го изглеждала от край до край. От епизодичните ми заглеждания знаех, че е трогателна семейна история и все не бях сигурна дали съм в подходящото настроение за нея. Рискувах и според мен си заслужаваше, защото режисьорът Тод Милър (Развитие в застой) е сътворил една прекалено сантиментална, но не лоша приказка. Има още

10 декември: Коледа в Кънектикът/Christmas in Connecticut (1945)

Оценка в IMDB: 7.4

Оценка в Rotten Tomatoes: 88% (критика) vs. 75% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

Реших отново да заложа на черно-бялата класика и този път избрах едно заглавие, което често се появява в американските класации за коледни филми – Christmas in Connecticut.

Действието на филма се развива към края на Втората световна война. Джеферсън Джоунс (Денис Морган, „Моя дива ирландска роза“) е ветеран от войната, който се възстановява в една болница. Прекарал е дълги дни на лишения, а по душа е чревоугодник. За да си изпроси по-питателна храна, той започва да съблазнява медицинската сестра, която се грижи за него и дори се сгодява за нея. Тя обаче не е вчерашна и се страхува, че той ще се уплаши да „надене хомота“, затова замисля план как да му покаже колко прекрасна е семейната обстановка, особено по празници. Има още

6 декември: Бяла Коледа/White Christmas (1954)

Оценка в IMDB: 7.6

Оценка в Rotten Tomatoes: 76% (критика) vs. 88% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 7/7

В навечерието на два семейни празника и след като предходното капаче от коледния календар щеше да ме погуби със захар, реших, че този път трябва да заложа на нещо сигурно. Замислих се – какво да е, че хем да е хубаво, хем да не съм го гледала (за коледни филми това е задача с повишена трудност). След една импровизирана коледна дискотека у дома и укротяване на малките елфчета, с резен торта в ръка и презаредени с добро настроение, с половинката се отдадохме на пред-коледно удоволствие. А какво по-хубаво от една класика от 50-те с всички плюсове, минуси и разлики в поколенията. Има още

4 декември: Чудото на 34-та улица/Miracle on 34th Street (1994)

Оценка в IMDB: 6.5

Оценка в Rotten Tomatoes: 59% (критика) vs. 62% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 7/7

Всеки има филми, които свързва с детството и с едни от най-хубавите моменти пред големия или малкия екран. Когато бях малка, някъде 7 годишна родителите ми за първи път ми пуснаха филма „Чудото на 34-та улица“, за което им благодаря безкрайно. Оттогава насам той е сред задължителните ми филми през декември и почти не съм пропускала година да си го пусна и да се заредя с положителна енергия. На определен брой филми знам репликите, мимиките и жестовете на героите, сцените, малките детайли, въобще всякакви подробности (13-ият войн е един от тях, но това е друга история). „Чудото на 34-та улица“ е сред тях. Това е една нежна, вълшебна история, изпълнена с топлота, любов, вяра, надежда, невинност и красота. За съжаление, не съм гледала оригинала от 1947 г. с участието на Натали Ууд, който е отличен с много високи оценки както от критика, така и от публика. Но аз съм хлапе от 90-те и за мен, моят филм за 34-та улица е този с Ричард Атънбъро. Има още