Етикет: филми от 90-те

10 позабравени анимации, с които да разнообразите децата (Част 1)

Вашият коментар

Ако вече сънувате кошмари от „Let it Go“ и Спъндж Боб ви преследва като сянка из коридорите, ето няколко позабравени детски филмчета, които да пуснете на малчуганите и да разнообразите както тях, така и себе си. Повечето може да са ви познати от детството, но покрай Дисни, да сте ги забравили. Гледала съм всяка от анимациите повече от веднъж и са хубави и интересни, поне на мен ми бяха, след като и до ден днешен помня историите. На английски език може да ги намерите в ютуб, The Land Before Time дори си има собствен канал.

Ето ги и тях: Има още →

State of Grace (1990) / Опрощаване

ABC Actors – Гари Олдман / Gary Oldman

Оценка в IMDB: 7.2

Оценка в Rotten Tomatoes: 84% (критика) vs. 83% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 4/7

Реших при своето просвещаване с филмографията на Гари Олдман по повод проекта да направя един лек завой към 90-те. Музиката – леко еднотипна, леко-натрапчива, цветовете – тъмни, като от запис от касетка, актьорите – страхотни и играещи все едно себе си. След като го гледах в ролята на „добрия“ беше време да надзърна към по-тъмната му страна, от времето преди „Дракула“, затова си избрах „Опрощаване“. Има още →

The Big Lebowski (1998) / Големият Лебовски

ABC Actors – Джеф Бриджис / Jeff Bridges

Оценка в IMDB: 8.1

Оценка в Rotten Tomatoes: 83% (критика) vs. 94% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

Сигурно като гледате заглавието се чудите „Как, за Бога чак сега гледам този филм!?!“. Сигурно сте прави. В своя защита ще кажа, че първите ми спомени от филма са как надничам между завесата, която отделяше спалнята от хола и се опитвам да видя кой филм гледат мама и тати. Помня боулинг, топки и паркинг и не, че във филма ги няма, има ги и то доста, но това, което младият ми мозък не е обработил надскача първоначалният ми спомен. Та, вече в зряла възраст, усамотявайки се за няколко часа с ютия в ръка и 3 перални, чакащи реда си, нагласих филма и му се насладих в един горещ летен следобед. Има още →

The Fisher King (1991) / Кралят на рибарите

ДесиABC Actors – Джеф Бриджис / Jeff Bridges

Оценка в IMDB: 7.6

Оценка в Rotten Tomatoes: 83% (критика) vs. 86% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 7/7

„Чувала ли си историята за кралят на рибарите? Като момче кралят трябвало да преспи сам една нощ в гората, за да докаже смелостта си и стане крал. Докато бил сам тая нощ го посетило божествено видение. От пламъците му се появил Свещеният Граал – символ на божието съвършенство.“ Има още →

16 декември: Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк/Home Alone 2: Lost in New York (1992)

2 коментара

Оценка в IMDB: 6.7

Оценка в Rotten Tomatoes: 30% (критика) vs. 61% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

Това беше един от първите албуми с лепенки, който събирах – Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк. Запаметявах отделни кадри – магазинът за играчки, детският хор, жената с гълъбите. Разлиствах го отново и отново и не знам дали заради тази постоянна визуализация, но като бях по-малко именно втората част от поредицата ми беше най-любима. С времето това се промени и първата я измести в сърцето ми. Днес си припомних защо. Има още →

13 декември: Джак Фрост/Jack Frost (1998)

2 коментара

Оценка в IMDB: 5.3

Оценка в Rotten Tomatoes: 20% (критика) vs. 39% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 5/7

Повлияна от романа, който чета, днес реших да избера филм със снежен човек и се сетих за Jack Frost. Много пъти съм засичала да го дават по телевизията, но така и не бях го изглеждала от край до край. От епизодичните ми заглеждания знаех, че е трогателна семейна история и все не бях сигурна дали съм в подходящото настроение за нея. Рискувах и според мен си заслужаваше, защото режисьорът Тод Милър (Развитие в застой) е сътворил една прекалено сантиментална, но не лоша приказка. Има още →

4 декември: Чудото на 34-та улица/Miracle on 34th Street (1994)

10 коментара

Оценка в IMDB: 6.5

Оценка в Rotten Tomatoes: 59% (критика) vs. 62% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 7/7

Всеки има филми, които свързва с детството и с едни от най-хубавите моменти пред големия или малкия екран. Когато бях малка, някъде 7 годишна родителите ми за първи път ми пуснаха филма „Чудото на 34-та улица“, за което им благодаря безкрайно. Оттогава насам той е сред задължителните ми филми през декември и почти не съм пропускала година да си го пусна и да се заредя с положителна енергия. На определен брой филми знам репликите, мимиките и жестовете на героите, сцените, малките детайли, въобще всякакви подробности (13-ият войн е един от тях, но това е друга история). „Чудото на 34-та улица“ е сред тях. Това е една нежна, вълшебна история, изпълнена с топлота, любов, вяра, надежда, невинност и красота. За съжаление, не съм гледала оригинала от 1947 г. с участието на Натали Ууд, който е отличен с много високи оценки както от критика, така и от публика. Но аз съм хлапе от 90-те и за мен, моят филм за 34-та улица е този с Ричард Атънбъро. Има още →