The Post (2017) / Вестник на властта

ABC Actors – Том Ханкс/ movie review

Оценка в IMDB: 7.2

Оценка в Rotten Tomatoes: 88% (критика) vs. 73% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

По действителен случай.

Буквата „Н“ от проекта ми носи среща с един от най-любимите ми актьори – Том Ханкс. Не знам колко пъти съм гледала „Форест Гъмп“ и не знам колко прекрасни кадри от този филм са запечатани в съзнанието ми. Романът е ужасен, любимата ми реплика, че „животът е като кутия с шоколадови бонбони“, изобщо не е от книгата, а най-вероятно е взета от Мураками и неговата „Норвежка гора“, цялостната идея за представяне на американската история през този период чрез личната съдба на Форест е чудесна, но нищо не би било толкова добро ако не беше самият Том. Дори сега той изглежда като пораснало момче и всеки може да му се довери. Не мога да се сетя да съм го гледала в отрицателна роля и не мисля, че би му се получило.

Освен Форест, Ханкс е Джош от „Голям“ и измисля чудни играчки, Робърт Лангдън – от поредицата екранизации по романите на Дан Браун, Уди – от „Играта на играчките“, Джим – от „Аполо 13“, Пол – от „Зеленият път“, Сам – от „Безсъници в Сиатъл“, Андрю – от „Филаделфия“ и още толкова много герои. Не съм голям фен на „Терминалът“, нищо, че говори на български, нито успях напълно да оценя отношенията му с Уилсън в „Корабокрушенецът“, нищо, че той така го изигра, че и в моите очи се появиха сълзи за една топка. „Евтиното излиза скъпо“ ме отегчи, а повторната му екранна любов с Мег Райън в „Имаш поща“ също не ми допадна. Като цяло Том Ханкс може с право да се похвали с една богата палитра от образи – от анимационни и комични герои, през леко екшън роли, до драматични фигури и романтични персонажи. Въпреки моята привързаност към г-н Ханкс през последните години не успявам да наваксам много с филмите му и сега ми се отдаде прекрасна възможност да наваксам пропуска. Има още

Paradise Road (1997) / Пътят към рая

ABC Actors – Глен Клоуз/ Glenn Close

 

 

Оценка в IMDB: 6.8

Оценка в Rotten Tomatoes: 48% (критика) vs. 78% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

Обичам да гледам исторически филми във всичките им измерения – адаптации на книги, по действителни случаи, сантиментални, леко пропагандни и тн. Особено въздействащо е, когато историите са истински и колкото и да има творческо разкрасяване няма как да останеш безучастен към човешките съдби от екрана.

Втората световна война е дъвкана и предъвквана както в документалните поредици, така и в киното. Историите за геноцида над евреите намират своето отражение в ленти като „Пианистът“ и „Списъкът на Шиндлер“, сюжетите, които дават превес на някоя от на страните-участнички могат да се открият в „Пърл Харбър“, „Писма от Иво Джима“ и „Враг пред портата“, а и има и художествени представи с огромно въздействие като „Животът е прекрасен“. Една от темите, която рядко се засяга е въпросът за военнопленниците и по-конкретно – европейските. Вероятно се дължи на желанието да не се обиди някоя страна или защото самите случаи често са брутални и тежки. Един от филмите по темата, които гледах не особено отдавна беше „Затворник на миналото/ The Railway Man“, с участието на Колин Фърт, който разказва за оцеляването на един британец в трудов японски лагер. Филмът е много интересен и препоръчвам да се види. Благодарение на проекта имах възможността да видя друг филм по темата за европейските военнопленници, и по-конкретно за жените, които са били в лагерите на японците. Има още

Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи / The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society (2018) или една прекрасна екранизация

Оценка в IMDB: 7.4

Оценка в Rotten Tomatoes: 81% (критика) vs. 82% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 7/7

екранизация по роман

Навън е мрачно. Април се оказа по кисел от Малък Сечко и по-сприхав от Баба Марта. Неделя вечер е и настроението е малко влажно и минорно. Реших да разцъкам списъка с филми на Нетфликс и да си харесам нещо, с което да разведря душата. Отдавна бях хвърлила око на Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи / The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society (2018), тъй като прочетох романа на един дъх и останах влюбена в него. Проблемът е, че винаги подхождам скептично към екранизациите. Те или са много добри и се доближават до романа (в редките случаи), или така ме разочароват, че дори прекрасните актьори не могат да спасят положението (за мен това е „Къщата на духовете“). И така, гледат ме едни чудесни актьори от афиша, Ламанша ме приканва със своя втори по големина остров, времето навън е типично английско и ще ми помогне да се потопя в атмосферата – какво пък – нека видим… Има още

Що е то холивудски военен филм?

 

Смелост, себеотрицание, битки, експлозии, кръв и сълзи, братска любов и черно чувство за хумор са само част от елементите, които ни привличат, когато видим постер на най-новия филм на военна тематика. Но кои всъщност са „военните филми“ и откъде тръгва този жанр? Има още