Етикет: movie review

„Ребека“ – нов прочит на утвърдена класика

Вашият коментар

Оценка в IMDB: 6.0

Оценка в Rotten Tomatoes: 42% (критика) vs. 44% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 4/7

Когато през 1938 г. във Великобритания излиза романът „Ребека“, той превръща своята авторка – Дафни дю Морие в една от най-популярните писателки за онова време. Сюжетът за любов, тайни, предателства и мистиката, концентрирани около старото имение Мандърлей, вдъхновява Алфред Хичкок. Той екранизира книгата и през 1940 г. лентата печели „Оскар“ за най-добър пълнометражен филм. През следващите години се правят нови телевизионни прочити на известното произведение, а през 2020 г. Нетфликс му вдъхна нов живот под режисурата на Бен Уитли.

Господарката на Мандърлей

Действието на филма се развива през 30-те години, когато героинята на Лили Джеймс работи като компаньонка за богатата американка Мис Ван Хопър (Анн Доуд). Докато двете са в Монте Карло по време на европейско пътешествие те срещат красивия вдовец – г-н де Уинтър (Арми Хамър). Компаньонката и богатият благородник започват афера, която се увенчава с брак между двамата. След сладостен меден месец те трябва да се завърнат в семейното имение – Мандърлей, за което се грижи икономката г-жа Денвърс (Кристин Скот Томас). Новата г-жа де Уинтър трябва да се впише в срещите на аристокрацията, да съхрани любовта на съпруга си и да наложи авторитета си над домакинството. На всяка своя крачка сякаш е преследвана от духа на предишната съпруга – Ребека и не може да излезе от нейната сянка.

Историята е разказана от първо лице, от името на г-жа де Уинтър, и се разкрива ретроспективно пред зрителя. Цветовете са наситени, като в определени сцени преобладават топлите тонове, а в други – камерата е завладяна от мрачните сенки на нощта. Също като главната героиня, режисьорът Бен Уитли се опитва да отличи работата си от тази на Хичкок, но това невинаги му се отдава. Липсва съспенсът характерен за творчеството на Алфред, и очакван от почитателите на историята. Сюжетът е по-скоро представен като драматична любовна история, липсва последователното изграждане на напрегната кулминация.

Тайните рушат брака

На Арми Хамър никак не му е лесно, защото преди него, ролята на г-н де Уинтър е била играна от актьори като сър Лорънс Оливие и Чарлз Данс. В свои интервюта актьорът споделя, че си е наложил да не гледа известните екранизации, а е разчитал само на романа и сценария по време на своята подготовка. Той както и Лили Джеймс са не само приятна двойка, но и изиграват персонажите си чудесно. За съжаление, липсва искра между двамата, която накърнява достоверността на емоциите. Истинското бижу в актьорското присъствие е превъплъщението на Кристин Скот Томас като г-жа Денвърс. На моменти зрителят е възхитен от нейния хладен ум и игрички, а в други – искрено се надява нещо неприятно да й се случи до финалните надписи.

Ако към екранизацията на Нетфликс се подходи критично и се търсят приликите и разликите между нея и филма на Хичкок – зрителите ще загубят много. Ако обаче лентата се изгледа без предразсъдъци и сравнения, в нея могат да се открият много красиви сцени и силни моменти. „Ребека“ на Уитли се различава от добре познатия прочит на Хичкок, но притежава своя чар, към който допринася и нежният саундтрак.

Jumanji: The Next Level (2019)/ Джуманджи: Следващо ниво

Вашият коментар

 

(Source: IMDB)

Оценка в IMDB: 6.9

Оценка в Rotten Tomatoes: 71% (критика) vs. 87% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 5/7

Този февруари не е моят месец и гледам да разтоварвам от напрежението с по-леки филми. Това не е така лесно, защото трябва да са едновременно ненатоварващи, качествени и с приятно чувство за хумор, а не да са глупави и с отблъскващи шеги за течностите в организма. Като на повечето деца, израснали през 90-те, „Джуманджи“ (1995) ми е слабост. Не знам колко пъти съм гледала този филм и съм се смяла на побеснелите маймуни или съм подскачала, когато се чуе ритъма на барабаните. Когато Скалата снима римейк през 2017 г., веднага го гледах и макар да бях скептична, определено ми хареса новия прочит. Освен всичко останало – барабаните продължават да звучат… Има още →

Петък вечер с „Безсънници в Сиатъл“ / „Sleepless in Seattle“

Вашият коментар

Реших, че по случай празника, ще е удачно и приятно първата ми петък вечер да е посветена на емблематичен за романтичния жанр филм, а именно „Безсъници в Сиатъл“. Shall we? 😉

Режисьор и сценарист на филма е Нора Ефрон, която също така е и журналист и писател, с множество номинации за Оскар, а също и една БАФТА на полицата вкъщи. Зодия телец е, което смятам доста й спомага да участва в създаването на небезизвестни романтични продукции като „Имате поща“, „Когато Хари срещна Сали“, „Омагьосване“. Това, което аз лично откривам винаги у филмите й, е невероятното усещане за уют, деликатната наблюдателност към дейтала на семейните динамики и красивото безвремие на филмовите сюжети и образи отпреди да бъдем завлечени във водовъртежа на главозамайващо бързия 21-ви век. Има още →

Knives Out (2019)/ Вади ножовете

Вашият коментар

Оценка в IMDB: 8.1

Оценка в Rotten Tomatoes: 97% (критика) vs. 92% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

Винаги е приятно да се гледа филм, в който актьорският състав искрено се е забавлявал на снимачната площадка. Именно подобна атмосфера се излъчва от „Вади ножовете“. Криминална мистерия, с нотки на Агата Кристи и лек привкус на черна комедия. Критика и публика са единодушни, че това е един от добрите филми на изминалата година. Боксофис цифрите потвърждават този факт, тъй като филмът е с вложени 40 млн. долара, а към момента печалбите му нахвърлят 270 млн. долара. Филмът беше номиниран за три „Златни глобуса“, а сега се радва и на една номинация за Оскар – за оригинален сценарий. Това е една чудесна история, която държи зрителите от началото до края нащрек и доставя удоволствие с детайлите и прецизното разкриване на престъплението. Има още →

Замръзналото кралство 2 – Завръщането на Елза и Ана

Вашият коментар

(Source: IMDB)

Оценка в IMDB: 7.2

Оценка в Rotten Tomatoes: 78%/92%

Оценка Cinema Sistars: 7/7

Една вечер две малки принцеси си играят със снежни фигурки в спалнята. Преди да ги приспи техният баща им разказва легенда за Омагьосаната гора и племето Нортундра, а майка им ги слага по леглата, пеейки древна песен за реката на миналото Атохалан. Години по-късно момичетата вече са пораснали. Едната от тях – Елза (Идина Менцел/Надежда Панайотова), е станала кралица и от няколко години управлява народа на Арендел мъдро и с помощта на силите си. Въпреки това тя усеща, че нещо не е както трябва и сякаш нечий глас я зове. Без да знае какво да очаква Елза откликва на този повик и пробужда силите на Омагьосаната гора. Това поставя Арендел в опасност и кралицата заедно със своята обична сестра Ана (Кристен Бел/ Весела Бонева), нейният възлюбен Кристоф (Джонатан Гроф/ Момчил Степанов), смелият лос Свен и вечният оптимист Олаф (Джош Гад/Петър Бонев) се отправят на пътешествие към неизвестното, за да разбулят тайните на миналото. Има още →

Zorba the Greek (1964) / Зорба Гъркът

има 1 коментар

ABC Actors – Антъни Куин / Anthony Quinn

Оценка в IMDB: 7.7

Оценка в Rotten Tomatoes: 78% (критика) vs. 87% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 7/7

по едноименния роман на Никос Казадзакис

За втори филм в проекта с Антъни Куин се спрях на „Зорба Гъркът“ – роля, която се смята за върхова в кариерата на актьора и за недостатъчно оценена от критиката. Сюжетът е екранизация на известния роман на Никос Казандзакис. Филмът има седем номинации за Оскар, от които грабва три, за съжаление по време на церемонията Антъни остава с празни ръце, тъй като не успява да победи конкуренцията – Рекс Харисън и „Моята прекрасна Лейди“. „Зорба Гъркът“ има огромен успех, както от финансова, така и от чисто културна гледна точка. С вложени по-малко от милион, той достига до печалби от над 20 милиона в световен мащаб. Танцът на Зорба, който е финал на лентата се превръща в музикален феномен и опростеното сиртаки се играе както от професионалисти, така и от любители по време на сватби. В един период дори популярната марка „Зара“ носи името на „Зорба“. Бродуей също ликува и през 1968 г. претворява лентата на сцена, а през 80-те години част от оригиналния актьорски състав, включително Антъни Куин го изиграват пред публика. Критиката леко се муси, но зрителите ликуват и са влюбени в освободения, харизматичен и човечен Зорба. Има още →

La Strada (1954) / Пътят

Вашият коментар

ABC Actors – Антъни Куин / Anthony Quinn

Оценка в IMDB: 8.0

Оценка в Rotten Tomatoes: 97% (критика) vs. 94% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 7/7

Силно присъствие, закачлив поглед и поведение на човек, който не приема „не“ за отговор. Антъни Куин е носител на две награди Оскар за поддържаща мъжка роля. Той е Ауда ибу Тайи в „Лорънс Арабски“, Гоген в „Жажда за живот“, Зорба и кой ли още не в своите над 150 превъплъщения в рамките на повече от 60 години. Недостатъчно познат за мен актьор и прекрасен случай да поправя това по време на проекта. За първо заглавие се спрях на „Пътят“ от 1957 г. Филмът е първият удостоен с наградата „Оскар“ през 1957 г. в категорията „чуждоезичен филм“ и се смята за връх в кариерата на неговия сценарист и режисьор – Федерико Фелини. Има още →

Serpico (1973)/ Серпико

Вашият коментар

ABC Actors – Ал Пачино / Al Pacino

Оценка в IMDB: 7.7

Оценка в Rotten Tomatoes: 90% (критика) vs. 88% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

по едноименния роман на Питър Маас

Ал Пачино вече ми е добре познат като представител на тъмната страна на бизнеса. Майкъл, Лефти, Карлито, а наскоро и Тони Монтана ме убедиха, че той е страхотен гангстер, но ми липсваше благородната нотка на неговото излъчване. Така покрай проекта попаднах на „Серпико“ – биографична драма от 70-те години за един достоен полицай в недостойни за синята униформа времена. Филмът получава две номинации за Оскар и една от тях е за изпълнението на Ал Пачино, което е напълно основателно предвид, че неговият персонаж е центърът около който се върти целия сюжет. Лентата е с бюджет от едва 3 млн. долара и възвръща инвестициите над 6 пъти, защото е добре приета както от професионалната критика, така и от по-широката зрителска аудитория. Има още →

Scarface (1983) / Белязаният

ABC Actors – Ал Пачино / Al Pacino

d338c41c408ebbf33f40b66ee0277657

Оценка в IMDB: 8.3

Оценка в Rotten Tomatoes: 81% (критика) vs. 94% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 6/7

След като изгледах „Белязаният“ исках да изсипя на холната масичка 1 пакет пудра захар, да взема парите от „Монополи“ и да ги наредя пред мен и да смъркам линийки пред учудения поглед на котката си, бих казала детето, но знае ли човек дали норвежките агенти не четат това ревю. Шегата настрана, след като съм гледала много мемета, закачки, кадри и не знам още какво на „Белязания“ дойде време и аз да стана една от фенките на Тони Монтана. След като изгледах този „R“ филм, изпълнен с насилие, наркотици и никакъв рокендрол, мога само да кажа – беше страхотно! Препоръчвам с две ръце, защото има три важни компонента:

луд главен герой, изпълнен от блестящ актьор;

сюжет типичен за гангстерските филми с всички подправки на жанра – от самотния герой до масовите стрелби;

сцени и цитати, които наистина се запечатват в кино спомените на зрителите, като „Кажи здрасти на малкия ми приятел!“ Има още →

Glengarry Glen Ross (1992) / Гленгъри Глен Рос

ABC Actors – Ал Пачино / Al Pacino

Оценка в IMDB: 7.8

Оценка в Rotten Tomatoes: 95% (критика) vs. 88% (фенове)

Оценка Cinema Sistars: 5/7

По едноименната пиеса на Дейвид Мамет

Няма да забравя Коледата на 2001 г., когато през трите празнични дни изгледах трите части на “Кръстникът” по идея на родителите ми. Макар и да нямаше нищо общо с коледния дух, за моето киноманско сърце това беше перфектният празник. Освен от интригуващия сюжет, незабравимата музика и запомнящите си сцени, моето 15-годишно аз беше силно впечатлено от Майкъл, синът, който по неволя става мафиот и в чийто персонаж блестящо се превъплъщава Ал Пачино. Той не е само Майкъл, през годините го гледах като Джони, Франк, Тони и под много други имена. Винаги ме е впечатлявал с присъствието си на екран, начинът, по който привлича зрителя. Ако трябва да посоча топ 5 на филмите, които съм гледала с него, то това ще бъдат: „Кръстникът I“ (другите части също са много добри, но тази е страхотна); „Усещане за жена“ ; „Франки и Джони“, „Вътрешен човек“ и „Жега“.

За първи филм в проекта ми се спрях на “Гленгъри Глен Рос”, който е от 1992 г. и по това време Ал Пачино е вече утвърдена кино звезда. Има още →